Astry - Gallery

Алисия САНЧА I Alicia SANCHA

„Аполон спи“ I Apollo Sleeps

ЖИВОПИС I PAINTINGS

Opening Reception I  Откриване:

Tuesday 24.06.2025 Вторник

18.00-20.00 

The Exhibition is until I Изложбата е до 12.07.2025

„Аполон спи“ - 2025, маслени бои, платно, 80/60 см

Apollo Sleeps - 2025, oil on canvas, 80/60 cm

В поредицата картини на Алисия Санча от втората ѝ самостоятелна изложба в галерия АСТРИ „Аполон спи“, тя се обръща към един почти митичен образ от „Спящият Аполон с разпръсващи се музи и бягаща Фама“ на Лоренцо Лото. Или поне частта от картината, която е оцеляла до наши дни. Алисия усеща , споделя преживяванията на един творец от Късния ренесанс, разчела във физически наранената му картина, преосмисля, интерпретира и моделира своите през собствената си чувствителност и съвременно въображение. Поредицата картини на Санча се ражда като допълване на изгубените фрагменти от оригинала на Лото, но като асоциациативен превод на лични спомени и преживявания чрез собствения живописен почерк.

Малко от историята на Лоренцо Лото:

Той се ражда през 1480 г. във Венеция и е представител на италианския Късен ренесанс. Умира през 1556 в Лорето (Марке). Повлиян е от Джовани Белини и Алберхт Дюрер. Животът и изкуството му са белязани от предаността към собствени естетически и философски идеали и нежеланието да се отклонява от тях по конюнктурни или икономически причини. Поради това кратките мигове на неговата слава следват дълги периоди на бедност, обругаване и подигравки. Странства из Италия - Тревизо, Марке, Рим, Перуджа, Флоренция, Бергамо, отново Венеция и Марке, Анкона ... - с надеждата да открие сродни души и истински меценати.

Произведението на Лоренцо Лото

Когато рисува „Спящият Аполон с разпръсващи се музи и бягаща Фама“ през ок.1530 - 1532 г. или 1549 г., са едни от най-сложните, разделни и тежки периоди в живота му, изпълнен с бедност и физически страдания. Фама* изцяло го е загърбила и не само тя. Около 1549 г. решава да продаде цялото си имущество и картини, явява се на публичен търг, а накрая завещава всичко на Светия дом в Лорето, където приключва земният му път. За него известният критик Бърнард Беренсън, който проследява скитанията му, го разкрива като великолепен ренесансов художник и пише: „За да разбереш добре XVI век, познаването на Лото е толкова важно колкото и познаването на Тициан“.

Картината „Спящият Аполон с разпръсващи се музи и бягаща Фама“ (Sleeping Apollo and the Muses with Fame) на Лоренцо Лото, се съхранява в Музея за изящни изкуства в Будапеща, 44,5 × 74 см, тя е изпълнена с масло върху платно. Представлява алегорична сцена, в която спящият Аполон, символизиращ временната загуба на вдъхновение или отдръпване от активната творческа дейност, е заобиколен от отдалечаващите се музи и отлитащата Фама*. Творбата може да се разглежда и като саморефлексия на Лото, която изобразява духовен и творчески упадък. Картината е част от по-голяма композиция, която е изгубена или унищожена през годините. Предполага се, че вдясно от Аполон са били разположени и останалите музи.

Вдъхновението на Алисия Санча е да „възстанови“ по нейния начин изгубеното. В картините ѝ, обаче, музите не са възвишените и хармонични фигури от античността - те са разтворени в тела на жени, птици и сенки образи, които се сливат със света на природата и реалния живот на художничката. Фантазмни същества или съвременни жени, чиито прототипи са в реалния ѝ живот, музите на Санча не са застинали или строго индивидуализирани. Лицата изчезват, движенията напомнят танц, а телата се съединява с животински и растителни форми, пера... Музите тук не идват, те са в самата тъкан на картината - в боите, в линиите, в замаха на четката, в цветовете.

„Аполон спи“ - 2025, маслени бои, платно, 80/60 см

Apollo Sleeps - 2025, oil on canvas, 80/60 cm

В една кореспонденция помежду ни Санча говори за тези картини като за низ от свързани емоции и образи „като гердан от асоциации“. Долавям, като че ли този гердан е бил късан, а тя е го е нанизвала отново, според собствените си преживявания и опит. Митът, личната история, съвременният градски пейзаж, споменът за майката, която шие дрехи (или моделира личности), гледките от парковете, където тя прекарва дните си (самотата), се преплитат. Образите идват и си отиват, сменят се, оставяйки усещането за нещо близко и едновременно недостижимо. Споменът и въображението тук са равни на история и културна памет.

„Танцуваща“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см

Dancing - 2025, oil on canvas, 24/30 cm

Цветовете в живописта ѝ - розово, жълто, синьо, зелено са със смисъл и разравят пластове културни наслагвания. Розовото е едновременно детинско и дръзко, меко и яростно; жълтото е тревожно, почти на ръба на ослепителното; зеленото, което е по-скоро отровно, отколкото утешително и обнадеждаващо. В този свят формата е умишлено разчленена и очертанията ѝ се размиват, пространството губи перспектива, фигурата се разпада в петна и мазки - асоциация за разпадналото се вдъхновение. Формите не се държат за твърди очертания (правила), а живеят в тяхното разчупване (свобода).

„Небе“ - 2025, маслени бои, платно, 40/60 см

Sky - 2025, oil on canvas, 40/60 cm

„Виена. Градският парк.“ – 2025, маслени бои, платно, 80/120 см

Stadtpark Wien - 2025, oil on canvas, 80/120 cm

„Пролет“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см

Spring - 2025, oil on canvas, 24/30 cm

Пейзажите от градския парк – място, където природата е подредена, но все още допуска дивото: птици, плъхове, случайни хора, изгубени дрехи, книги, скитащи мисли. Паркът, по думите на художничката, е място на повтарящи се движения, на наблюдение, на присъствие. Там тя води кучето Лили, гледа внуците си и събира образи, които по-късно се появяват на платното като следи, които са разпознаваеми и все пак преобразени.

„Фитнес“ - 2025, маслени бои, платно, 30/40 см

Fitness - 2025, oil on canvas, 30/40 cm

Появата на музите на Санча под чужди образи и форми, е знак, че вдъхновението може да бъде неявно, скрито, усетено в ежедневното, в отклонението от големия път. Разнообразието от образи на музи в „Аполон спи“ са следи, по които зрителят сам върви. Отвеждат го накрая към картина, на пръв поглед различна - „Gran Via“, единственият натюрморт в изложбата. Gran Via е топоним не само за Мадрид – бих казала, че е личен топоним за Алисия. Всеки квадратен сантиметър от едноименната картина е муза: скритата под текстила маса в апартамента на главната улица, самият текстил, играчките – с разлика във възрастта около век, цветята и... картичката с репродукция на картина от Франсиско де Санча и Ленго (1874-1936). Надали той е предполагал, рисувайки Gran Via, че повече от век по-късно неговата внучката ще я рисува отново - като отсечка от собствения си голям път.

„Gran Via“ - 2023, маслени бои, платно, 100/80 см

Gran Via - 2023, oil on canvas, 100/80 cm

Санча не възстановява изгубена композиция от нечий друг живот. Създава нова, собствената, в която класическото и личното, митът и биографията, културата и природата се преплитат. И в това преплитане освен образ на новите музи се ражда потвърждението, че те са тук, наоколо, и тяхното завръщане е заради самите нас.

Вихра Пешева

*Фама (Fama) е древноримска богиня на слуховете, мълвата и общественото мнение, истината, лъжите и силата на думите - както градивна, така и разрушителна. Крилатата фигура, която се отдалечава, символизира преходността на славата и признанието.

„Тъмно и мокро“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см

Dark and Wet - 2025, oil on canvas, 24/30 cm

„Мелодия на съдбата“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см

Fortunas Melody - 2025, oil on canvas, 24/30 cm

Аполон спи

По картината на Лоренцо Лото „Спящият Аполон с разпръсващи се музи и бягаща Фама“ – 1530/1532 г. или 1549 г.

Текст: Алисия САНЧА

Лоренцо Лото ни показва, какво се случва, когато Бог Аполон спи. Вдъхновението лудува, музите захвърлят одеждите и атрибутите си, объркването е тотално и Фама изчезва в тъмната гора. Представям си, че музите се разтапят в обзелата ги еуфория в пълна свобода! Може би ние всички носим в себе си парченце от чувство, че Фама е някъде в тъмнината и е по-благосклонна.

Майка ми можеше да шие много добре. Когато баща ми имаше малко работа, тя допълваше семейния бюджет с шев. Нашите отношения не винаги бяха от най-добрите, но когато се касаеше за мода, за това как се обличат хората, за платовете, от които е направено облеклото, за техните имена, за историята и фантастичните представи, които те предизвикват - в тази област цареше пълно единодушие, подправяно с иронични и саркастични забележки, от които майка ми не можеше да се откаже.

Самопредставянето на хората с помощта на облеклото винаги ме е очаровало. Джон Флъгел (J. C. Flugel) твърди, че първото нещо, което възприемаме от една личност, е облеклото, а не лицето й. Затова се сещам винаги, когато рисувам портрет.

„Мара“ - 2025, маслени бои, платно, 100/70 см

Mara - 2025, oil on canvas, 100/70 cm

„Разходка“ - 2025, маслени бои, платно, 40/50 см

Strolling - 2025, oil on canvas, 40/50 cm

	ИЗЛОЖБИ / EXHIBITIONS ЗА НАС / ABOUT US	МИНАЛИ ИЗЛОЖБИ / HISTORY АВТОРИ / ARTISTS	ПУБЛИКАЦИИ / МЕДИИ КОНТАКТИ / CONTACTS
СЕГА / NOW AT ASTRY	СЪБИТИЯ / EVENTS		ТЪРСЕНЕ
Алисия САНЧА I Alicia SANCHA „Аполон спи“ I Apollo Sleeps ЖИВОПИС I PAINTINGS Opening Reception I Откриване: Tuesday 24.06.2025 Вторник 18.00-20.00 The Exhibition is until I Изложбата е до 12.07.2025 „Аполон спи“ - 2025, маслени бои, платно, 80/60 см Apollo Sleeps - 2025, oil on canvas, 80/60 cm В поредицата картини на Алисия Санча от втората ѝ самостоятелна изложба в галерия АСТРИ „Аполон спи“, тя се обръща към един почти митичен образ от „Спящият Аполон с разпръсващи се музи и бягаща Фама“ на Лоренцо Лото. Или поне частта от картината, която е оцеляла до наши дни. Алисия усеща , споделя преживяванията на един творец от Късния ренесанс, разчела във физически наранената му картина, преосмисля, интерпретира и моделира своите през собствената си чувствителност и съвременно въображение. Поредицата картини на Санча се ражда като допълване на изгубените фрагменти от оригинала на Лото, но като асоциациативен превод на лични спомени и преживявания чрез собствения живописен почерк. Малко от историята на Лоренцо Лото: Той се ражда през 1480 г. във Венеция и е представител на италианския Късен ренесанс. Умира през 1556 в Лорето (Марке). Повлиян е от Джовани Белини и Алберхт Дюрер. Животът и изкуството му са белязани от предаността към собствени естетически и философски идеали и нежеланието да се отклонява от тях по конюнктурни или икономически причини. Поради това кратките мигове на неговата слава следват дълги периоди на бедност, обругаване и подигравки. Странства из Италия - Тревизо, Марке, Рим, Перуджа, Флоренция, Бергамо, отново Венеция и Марке, Анкона ... - с надеждата да открие сродни души и истински меценати. Произведението на Лоренцо Лото Когато рисува „Спящият Аполон с разпръсващи се музи и бягаща Фама“ през ок.1530 - 1532 г. или 1549 г., са едни от най-сложните, разделни и тежки периоди в живота му, изпълнен с бедност и физически страдания. Фама* изцяло го е загърбила и не само тя. Около 1549 г. решава да продаде цялото си имущество и картини, явява се на публичен търг, а накрая завещава всичко на Светия дом в Лорето, където приключва земният му път. За него известният критик Бърнард Беренсън, който проследява скитанията му, го разкрива като великолепен ренесансов художник и пише: „За да разбереш добре XVI век, познаването на Лото е толкова важно колкото и познаването на Тициан“. Картината „Спящият Аполон с разпръсващи се музи и бягаща Фама“ (Sleeping Apollo and the Muses with Fame) на Лоренцо Лото, се съхранява в Музея за изящни изкуства в Будапеща, 44,5 × 74 см, тя е изпълнена с масло върху платно. Представлява алегорична сцена, в която спящият Аполон, символизиращ временната загуба на вдъхновение или отдръпване от активната творческа дейност, е заобиколен от отдалечаващите се музи и отлитащата Фама. Творбата може да се разглежда и като саморефлексия на Лото, която изобразява духовен и творчески упадък. Картината е част от по-голяма композиция, която е изгубена или унищожена през годините. Предполага се, че вдясно от Аполон са били разположени и останалите музи. Вдъхновението на Алисия Санча е да „възстанови“ по нейния начин изгубеното. В картините ѝ, обаче, музите не са възвишените и хармонични фигури от античността - те са разтворени в тела на жени, птици и сенки образи, които се сливат със света на природата и реалния живот на художничката. Фантазмни същества или съвременни жени, чиито прототипи са в реалния ѝ живот, музите на Санча не са застинали или строго индивидуализирани. Лицата изчезват, движенията напомнят танц, а телата се съединява с животински и растителни форми, пера... Музите тук не идват, те са в самата тъкан на картината - в боите, в линиите, в замаха на четката, в цветовете. „Аполон спи“ - 2025, маслени бои, платно, 80/60 см Apollo Sleeps - 2025, oil on canvas, 80/60 cm В една кореспонденция помежду ни Санча говори за тези картини като за низ от свързани емоции и образи „като гердан от асоциации“. Долавям, като че ли този гердан е бил късан, а тя е го е нанизвала отново, според собствените си преживявания и опит. Митът, личната история, съвременният градски пейзаж, споменът за майката, която шие дрехи (или моделира личности), гледките от парковете, където тя прекарва дните си (самотата), се преплитат. Образите идват и си отиват, сменят се, оставяйки усещането за нещо близко и едновременно недостижимо. Споменът и въображението тук са равни на история и културна памет. „Танцуваща“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см Dancing - 2025, oil on canvas, 24/30 cm Цветовете в живописта ѝ - розово, жълто, синьо, зелено са със смисъл и разравят пластове културни наслагвания. Розовото е едновременно детинско и дръзко, меко и яростно; жълтото е тревожно, почти на ръба на ослепителното; зеленото, което е по-скоро отровно, отколкото утешително и обнадеждаващо. В този свят формата е умишлено разчленена и очертанията ѝ се размиват, пространството губи перспектива, фигурата се разпада в петна и мазки - асоциация за разпадналото се вдъхновение. Формите не се държат за твърди очертания (правила), а живеят в тяхното разчупване (свобода). „Небе“ - 2025, маслени бои, платно, 40/60 см Sky - 2025, oil on canvas, 40/60 cm „Виена. Градският парк.“ – 2025, маслени бои, платно, 80/120 см Stadtpark Wien - 2025, oil on canvas, 80/120 cm „Пролет“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см Spring - 2025, oil on canvas, 24/30 cm Пейзажите от градския парк – място, където природата е подредена, но все още допуска дивото: птици, плъхове, случайни хора, изгубени дрехи, книги, скитащи мисли. Паркът, по думите на художничката, е място на повтарящи се движения, на наблюдение, на присъствие. Там тя води кучето Лили, гледа внуците си и събира образи, които по-късно се появяват на платното като следи, които са разпознаваеми и все пак преобразени. „Фитнес“ - 2025, маслени бои, платно, 30/40 см Fitness - 2025, oil on canvas, 30/40 cm Появата на музите на Санча под чужди образи и форми, е знак, че вдъхновението може да бъде неявно, скрито, усетено в ежедневното, в отклонението от големия път. Разнообразието от образи на музи в „Аполон спи“ са следи, по които зрителят сам върви. Отвеждат го накрая към картина, на пръв поглед различна - „Gran Via“, единственият натюрморт в изложбата. Gran Via е топоним не само за Мадрид – бих казала, че е личен топоним за Алисия. Всеки квадратен сантиметър от едноименната картина е муза: скритата под текстила маса в апартамента на главната улица, самият текстил, играчките – с разлика във възрастта около век, цветята и... картичката с репродукция на картина от Франсиско де Санча и Ленго (1874-1936). Надали той е предполагал, рисувайки Gran Via, че повече от век по-късно неговата внучката ще я рисува отново - като отсечка от собствения си голям път. „Gran Via“ - 2023, маслени бои, платно, 100/80 см Gran Via - 2023, oil on canvas, 100/80 cm Санча не възстановява изгубена композиция от нечий друг живот. Създава нова, собствената, в която класическото и личното, митът и биографията, културата и природата се преплитат. И в това преплитане освен образ на новите музи се ражда потвърждението, че те са тук, наоколо, и тяхното завръщане е заради самите нас. Вихра Пешева Фама (Fama) е древноримска богиня на слуховете, мълвата и общественото мнение, истината, лъжите и силата на думите - както градивна, така и разрушителна. Крилатата фигура, която се отдалечава, символизира преходността на славата и признанието. „Тъмно и мокро“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см Dark and Wet - 2025, oil on canvas, 24/30 cm „Мелодия на съдбата“ - 2025, маслени бои, платно, 24/30 см Fortunas Melody - 2025, oil on canvas, 24/30 cm Аполон спи По картината на Лоренцо Лото „Спящият Аполон с разпръсващи се музи и бягаща Фама“ – 1530/1532 г. или 1549 г. Текст: Алисия САНЧА Лоренцо Лото ни показва, какво се случва, когато Бог Аполон спи. Вдъхновението лудува, музите захвърлят одеждите и атрибутите си, объркването е тотално и Фама изчезва в тъмната гора. Представям си, че музите се разтапят в обзелата ги еуфория в пълна свобода! Може би ние всички носим в себе си парченце от чувство, че Фама е някъде в тъмнината и е по-благосклонна. Майка ми можеше да шие много добре. Когато баща ми имаше малко работа, тя допълваше семейния бюджет с шев. Нашите отношения не винаги бяха от най-добрите, но когато се касаеше за мода, за това как се обличат хората, за платовете, от които е направено облеклото, за техните имена, за историята и фантастичните представи, които те предизвикват - в тази област цареше пълно единодушие, подправяно с иронични и саркастични забележки, от които майка ми не можеше да се откаже. Самопредставянето на хората с помощта на облеклото винаги ме е очаровало. Джон Флъгел (J. C. Flugel) твърди, че първото нещо, което възприемаме от една личност, е облеклото, а не лицето й. Затова се сещам винаги, когато рисувам портрет. „Мара“ - 2025, маслени бои, платно, 100/70 см Mara - 2025, oil on canvas, 100/70 cm „Разходка“ - 2025, маслени бои, платно, 40/50 см Strolling - 2025, oil on canvas, 40/50 cm