Astry - Gallery

! Във връзка с Великденски празници, приятели, 
ето ПРОМЕНЕНОТО НИ РАБОТНО ВРЕМЕ 
и дните, в които бихте могли да разглеждате изложбата:

6, 7, 8, 9 април - 12.00-19.00

14, 15, 16, 17, 18 април - 12.00-19.00

Нели АГУШЕВА-ПЕНЧЕВА 
Neli AGUSHEVA-PENCHEVA
П О К О Й  I  S T I L L N E S S
ЖИВОПИС I PAINTING

26.III-18.IV.2026

Тази изложбата е третата и последна в пролетния артистичен сезон на АСТРИ от поредицата съзерцателни, тихи изложби, заедно с тези на Луси МакГилис и Ангел Васев - различни националности, поколения, стилове, художествен език, но с еднаква ценностна система и отношение към живописта.

Нели е от поколението художници, които влязоха в българското изкуство още в самото начало на века с характер, собствен почерк и установена ценностна система. Тогава съвсем млади, много талантливи и с шанса да са били ученици на знакови творци, те имаха избора и свободата да излагат произведенията си пред публика, да осъществяват пълния смисъл на творческия процес. Тя пристъпи тихо, деликатно. Търпеливо и отдадено преминава през майчинството с трима сина, пазейки за себе си пространството в импровизираното ателие.

Когато гледаме нечии картини, неволно започваме да градим представа за образа и характера на човека, който ги е рисувал. Нели е като картините си – фин, тих, съзерцателен и, същевременно, силен и взискателен към себе си художник.

За да потвърдим този образ, включвам тук част от кореспонденцията ни в процеса на подготовката на изложбата, разбира се, със съгласието на автора. Пълния текст може да прочетете в сайта на галерия АСТРИ. Без грам маниерност той обоснова докрай - без да го търси и затова още по-силно - не само тази изложба, но и целия творчески път на художника.

"Здравей! Пращам малко текст.

Избрах името на изложбата да е „Покой“, защото то описва най-добре осъзнатото състояние, към което се стремя в ежедневието си. За мен това е отсъствието на безпокойство, грижи, съмнение. Състояние на спокойствие и мир, в което без страх и очаквания мога да се насладя на радостта от живота.

Рисуването за мен е процес, който се случва постоянно в главата, а не само когато застана пред бялото платно. Откривам вълнуващи за мен неща в на пръв поглед простички неща - малко прозорче, стара дървена врата... Изследвам с интерес как един и същ цвят се променя в зависимост от това до какъв или върху какъв е положен и става съвсем различен, как посоката на нанасяне на боята пречупва светлината по различен начин. Стремя се към изчистеност и простота на формите, цветовете, възприятието. Не искам да разказвам история, а да предавам усещане. Формата на квадрата ми носи спокойствие и стабилност. Понякога нанасям цветове един върху друг, а после със шкурка изваждам части от тях и светлина. Друг път с експресивно разливане на велатури търся различни текстури и петна. Работя няколко картини едновременно, някои се получават по-бързо, с лекота, към други се връщам многократно, след като съм ги оставила за известно време. Понякога изчаквам самата картина да ми подскаже в каква посока да тръгна, какво да бъде изобразено. Така се появиха и тези така наречени вятърни чанове, които изработвам от природни материали, събрани от мен по брега на морето и от гората (дори от парка), и това е моят начин за пренасяне на природата вкъщи. Използвам пастелни, земни тонове, защото те ми носят усещане за близост с природата, за уют и спокойствие. Искам да уловя онези мигове, в които човек несъзнателно изпитва чувство на покой, на чиста радост от живота, на хармония със себе си и със заобикалящия го свят, че всичко е част от цялото и се движи по вселенските закони в правилната посока. За мен детските рисунки съдържат тази връзка с вселената, носят непосредственост, смелост, съвършенство, а рисуването е това, което ми носи усещане за покой.

Имам и една история с котка, ама не знам дали не стана дълго вече. Ще ти я споделя все пак, защото има връзка с темата.

Преди години от терасата си на втория етаж видях една случка, която се запечата в съзнанието ми. Една котка лежеше в тревата и се припичаше на пролетното слънце, а съвсем близо до нея се разхождаше голямо куче. Тя обаче по никакъв начин не показа страх. Не знам дали разчиташе на бързината, с която би могла да достигне до най-близкото дърво, или на това, че ако запази самообладание и не помръдне, кучето може изобщо да не я забележи между тревите. И тя продължи да се припича, а кучето продължи да се разхожда.
Това е засега.

Поздрави!

Нели, 23 януари 2026

***

Здравей!

Пращам още малко текст, обясняващ присъствието на толкова животни в картините ми.

Вътрешното ми желание и убеденост, че трябва да помагам, да приоритизирам живия живот пред изкуството. Така, когато трябваше да се дипломирам като магистър, аз гледах бебе синигерче, докато се научи да лети (след това шест години имахме поколения на терасата, понеже сложихме къщичка и то се върна). После доста години се занимавах с отглеждането на деца (не че и сега не го правя, но все пак са по-самостоятелни). А когато вече бях обособила кухнята си като ателие, я преотстъпих на една сива врана за два месеца (докато ѝ се оправи крилото и започне пак да лети). Може би и ако тази изложба се беше случила преди една година, сега нямаше вкъщи да имам пет мъркащи, пухкави топчици, а само една. Аз съм благодарна за тези срещи и възможността да се докосна до тези същества и мисля, че те са помогнали повече на мен, отколкото аз на тях, да започна да виждам смисъла, светлината и любовта в живота. И понеже оценявам, че на мен ми е дадено толкова много, се опитвам и аз да дам нещо на света, стараейки се да правя това, което мога, по най-добрия начин, на който съм способна, надявам се, носейки смисъл, светлина и любов. "

Нели, 24 февруари 2026

В изложбата виждаме пейзажи - минималистични или в особено разпознаваемия ѝ съзнателен примитивизъм, както и натюрморти, интериори от последните 3-4 години. В тях формите са опростени, понякога очертани с контур, перспективата условна, а предметите почти знакови. Палитрата е в земни, приглушени тонове, нерядко потънали в сфумато композиции, действащи като психични конструкции. Картините са групирани са в няколко внушителни по размер композиции от еднакви, по-скоро малки по формат платна, показващи в своята цялост настроения от ежедневието в живота. Включени са и няколко по-големи по формат картини, както и миниатюри.

Нели Агушева-Пенчева е родена през 1981 г. в Ловеч, където завършва Гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф I“. Учи две години в ЧХА „Жул Паскин“ при проф. Васил Вълев и Румен Лаптев, а след това продължава и придобива магистърска степен през 2008 г., специалност „Живопис“ в Националната художествена академия в класа на професорите Десислава Минчева и Ивайло Мирчев. Член на СБХ. Има десетки участия в национални и регионални форуми за живопис. Два пъти е носител на награда за едногодишна стипендия от конкурс за рисунка, организиран от д-р Анатоли Кънев и д-р А. Желязков (2006 и 2007 г.), Награда стипендия от Национален конкурс за рисунка на тема „Кажи на някой!“ – 2006 г., 1998 г. – участие в международен симпозиум в град Ерфурт, Германия. През 2009 г. прави първата си самостоятелна изложба „Път“ в галерия „Николай Шмиргела“, гр. София. През 2025 г. взима наградата на СБХ за живопис от Първо национално биенале „Натюрморт“, гр. Поморие. В галерия АСТРИ излага от 20 години в годишната изложба за живопис ФОРМАТ 30/30.

Благодарим за репортажа от изложбата на БНТ2, "Рецепта за култура" на Юрий ДАЧЕВ!




Temporary Gallery Hours I Временно работно време
 Във връзка с наближаващите Великденски празници, приятели, 
ето ПРОМЕНЕНОТО НИ РАБОТНО ВРЕМЕ 
и дните, в които може да разглеждате изложбата:

27, 28 март - 12.00-19.00

29 март/неделя - 13.00-16.00

30 март 1, 2, 3 април - 12.00-19.00

6, 7, 8, 9 април - 12.00- 19.00

14, 15, 16, 17, 18 април - 12.00-19.00

Изберете Вашето време за посещение и ни се обадете:
Choose your visit time and call us.                                                          
                                                            +359885230717

	ИЗЛОЖБИ / EXHIBITIONS ЗА НАС / ABOUT US	МИНАЛИ ИЗЛОЖБИ / HISTORY АВТОРИ / ARTISTS	ПУБЛИКАЦИИ / МЕДИИ КОНТАКТИ / CONTACTS
СЕГА / NOW AT ASTRY	СЪБИТИЯ / EVENTS		ТЪРСЕНЕ
! Във връзка с Великденски празници, приятели, ето ПРОМЕНЕНОТО НИ РАБОТНО ВРЕМЕ и дните, в които бихте могли да разглеждате изложбата: 6, 7, 8, 9 април - 12.00-19.00 14, 15, 16, 17, 18 април - 12.00-19.00 Нели АГУШЕВА-ПЕНЧЕВА Neli AGUSHEVA-PENCHEVA П О К О Й I S T I L L N E S S ЖИВОПИС I PAINTING 26.III-18.IV.2026 Тази изложбата е третата и последна в пролетния артистичен сезон на АСТРИ от поредицата съзерцателни, тихи изложби, заедно с тези на Луси МакГилис и Ангел Васев - различни националности, поколения, стилове, художествен език, но с еднаква ценностна система и отношение към живописта. Нели е от поколението художници, които влязоха в българското изкуство още в самото начало на века с характер, собствен почерк и установена ценностна система. Тогава съвсем млади, много талантливи и с шанса да са били ученици на знакови творци, те имаха избора и свободата да излагат произведенията си пред публика, да осъществяват пълния смисъл на творческия процес. Тя пристъпи тихо, деликатно. Търпеливо и отдадено преминава през майчинството с трима сина, пазейки за себе си пространството в импровизираното ателие. Когато гледаме нечии картини, неволно започваме да градим представа за образа и характера на човека, който ги е рисувал. Нели е като картините си – фин, тих, съзерцателен и, същевременно, силен и взискателен към себе си художник. За да потвърдим този образ, включвам тук част от кореспонденцията ни в процеса на подготовката на изложбата, разбира се, със съгласието на автора. Пълния текст може да прочетете в сайта на галерия АСТРИ. Без грам маниерност той обоснова докрай - без да го търси и затова още по-силно - не само тази изложба, но и целия творчески път на художника. "Здравей! Пращам малко текст. Избрах името на изложбата да е „Покой“, защото то описва най-добре осъзнатото състояние, към което се стремя в ежедневието си. За мен това е отсъствието на безпокойство, грижи, съмнение. Състояние на спокойствие и мир, в което без страх и очаквания мога да се насладя на радостта от живота. Рисуването за мен е процес, който се случва постоянно в главата, а не само когато застана пред бялото платно. Откривам вълнуващи за мен неща в на пръв поглед простички неща - малко прозорче, стара дървена врата... Изследвам с интерес как един и същ цвят се променя в зависимост от това до какъв или върху какъв е положен и става съвсем различен, как посоката на нанасяне на боята пречупва светлината по различен начин. Стремя се към изчистеност и простота на формите, цветовете, възприятието. Не искам да разказвам история, а да предавам усещане. Формата на квадрата ми носи спокойствие и стабилност. Понякога нанасям цветове един върху друг, а после със шкурка изваждам части от тях и светлина. Друг път с експресивно разливане на велатури търся различни текстури и петна. Работя няколко картини едновременно, някои се получават по-бързо, с лекота, към други се връщам многократно, след като съм ги оставила за известно време. Понякога изчаквам самата картина да ми подскаже в каква посока да тръгна, какво да бъде изобразено. Така се появиха и тези така наречени вятърни чанове, които изработвам от природни материали, събрани от мен по брега на морето и от гората (дори от парка), и това е моят начин за пренасяне на природата вкъщи. Използвам пастелни, земни тонове, защото те ми носят усещане за близост с природата, за уют и спокойствие. Искам да уловя онези мигове, в които човек несъзнателно изпитва чувство на покой, на чиста радост от живота, на хармония със себе си и със заобикалящия го свят, че всичко е част от цялото и се движи по вселенските закони в правилната посока. За мен детските рисунки съдържат тази връзка с вселената, носят непосредственост, смелост, съвършенство, а рисуването е това, което ми носи усещане за покой. Имам и една история с котка, ама не знам дали не стана дълго вече. Ще ти я споделя все пак, защото има връзка с темата. Преди години от терасата си на втория етаж видях една случка, която се запечата в съзнанието ми. Една котка лежеше в тревата и се припичаше на пролетното слънце, а съвсем близо до нея се разхождаше голямо куче. Тя обаче по никакъв начин не показа страх. Не знам дали разчиташе на бързината, с която би могла да достигне до най-близкото дърво, или на това, че ако запази самообладание и не помръдне, кучето може изобщо да не я забележи между тревите. И тя продължи да се припича, а кучето продължи да се разхожда. Това е засега. Поздрави! Нели, 23 януари 2026 *** Здравей! Пращам още малко текст, обясняващ присъствието на толкова животни в картините ми. Вътрешното ми желание и убеденост, че трябва да помагам, да приоритизирам живия живот пред изкуството. Така, когато трябваше да се дипломирам като магистър, аз гледах бебе синигерче, докато се научи да лети (след това шест години имахме поколения на терасата, понеже сложихме къщичка и то се върна). После доста години се занимавах с отглеждането на деца (не че и сега не го правя, но все пак са по-самостоятелни). А когато вече бях обособила кухнята си като ателие, я преотстъпих на една сива врана за два месеца (докато ѝ се оправи крилото и започне пак да лети). Може би и ако тази изложба се беше случила преди една година, сега нямаше вкъщи да имам пет мъркащи, пухкави топчици, а само една. Аз съм благодарна за тези срещи и възможността да се докосна до тези същества и мисля, че те са помогнали повече на мен, отколкото аз на тях, да започна да виждам смисъла, светлината и любовта в живота. И понеже оценявам, че на мен ми е дадено толкова много, се опитвам и аз да дам нещо на света, стараейки се да правя това, което мога, по най-добрия начин, на който съм способна, надявам се, носейки смисъл, светлина и любов. " Нели, 24 февруари 2026 В изложбата виждаме пейзажи - минималистични или в особено разпознаваемия ѝ съзнателен примитивизъм, както и натюрморти, интериори от последните 3-4 години. В тях формите са опростени, понякога очертани с контур, перспективата условна, а предметите почти знакови. Палитрата е в земни, приглушени тонове, нерядко потънали в сфумато композиции, действащи като психични конструкции. Картините са групирани са в няколко внушителни по размер композиции от еднакви, по-скоро малки по формат платна, показващи в своята цялост настроения от ежедневието в живота. Включени са и няколко по-големи по формат картини, както и миниатюри. Нели Агушева-Пенчева е родена през 1981 г. в Ловеч, където завършва Гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф I“. Учи две години в ЧХА „Жул Паскин“ при проф. Васил Вълев и Румен Лаптев, а след това продължава и придобива магистърска степен през 2008 г., специалност „Живопис“ в Националната художествена академия в класа на професорите Десислава Минчева и Ивайло Мирчев. Член на СБХ. Има десетки участия в национални и регионални форуми за живопис. Два пъти е носител на награда за едногодишна стипендия от конкурс за рисунка, организиран от д-р Анатоли Кънев и д-р А. Желязков (2006 и 2007 г.), Награда стипендия от Национален конкурс за рисунка на тема „Кажи на някой!“ – 2006 г., 1998 г. – участие в международен симпозиум в град Ерфурт, Германия. През 2009 г. прави първата си самостоятелна изложба „Път“ в галерия „Николай Шмиргела“, гр. София. През 2025 г. взима наградата на СБХ за живопис от Първо национално биенале „Натюрморт“, гр. Поморие. В галерия АСТРИ излага от 20 години в годишната изложба за живопис ФОРМАТ 30/30. Благодарим за репортажа от изложбата на БНТ2, "Рецепта за култура" на Юрий ДАЧЕВ! Temporary Gallery Hours I Временно работно време Във връзка с наближаващите Великденски празници, приятели, ето ПРОМЕНЕНОТО НИ РАБОТНО ВРЕМЕ и дните, в които може да разглеждате изложбата: 27, 28 март - 12.00-19.00 29 март/неделя - 13.00-16.00 30 март 1, 2, 3 април - 12.00-19.00 6, 7, 8, 9 април - 12.00- 19.00 14, 15, 16, 17, 18 април - 12.00-19.00 Изберете Вашето време за посещение и ни се обадете: Choose your visit time and call us. +359885230717