Astry - Gallery

Като че ли изтичащата 2022 е благодатна за художника Васил Николаев Василев и неговата варненска публика. Артистичният свят и колекционерите в морската столица гледаха две негови самостоятелни изложби, както и няколко други картини от участия в значими сборни форуми. Сега и София има възможност за нова среща с художника и неговото изкуство, което познава от изложбите му преди години в знаковата галери Арт 36 и Камелия. Сигурна съм, че тя ще гледа от небето неговата изложба.

За по-младите ценители на изкуството ще отбележа особено показателния факт, че художникът е сред живелите и творилите в Свободната зона за изкуство „Вулкан“ от края на 70-те години във Варна. Заедно с Ванко Урумов, Стоян Цанев, Милко Божков, Александър Капричев, Стоимен Стоилов и още артисти, превърнали се в знакови за съвременното изкуство имена, дават живот на изоставената фабрика, помещавайки там ателиетата си. Арт колонията и нейните обитатели стават синоним за свободно от догми изкуство и културна идентичност в България.

Предлагам на вниманието Ви, с позволението на автора му, великолепния текст за изкуството на Васил Н. Василев на изкуствоведа Румен Серафимов, писан преди 5 години. От дистанцията на времето, той звучи още по-силно и достоверно.

В крайна сметка, от 12 до 29 октомври 2022, бихте могли да се уверите сами, разглеждайки изложбата.

Заповядайте!

Мъж, носи знаме на две жени- 100/100 см ,м.б. на платно, 2021
A Man Carries a Flag to Two Women- 100/100 сm, oil on canvas, 2021

За Васил Василев

Васил Василев започва пътя си на художник в средата на 1980-те години, след като завършва образованието си по живопис във Великотърновския университет. Съдбата му дава щастливия шанс да бъде във Варна и да се включи в най-силната артистична общност тогава. И шансът не е проигран.

Осемдесетте години на миналия век са много важен и благодатен период за изкуството ни, защото в него настъпват позитивни промени и движения независимо от обществената и културната нормативност на тоталитарната система. Тези промени отварят художественото мислене и изразяване към съвременните постмодерни състояния и равнища на визуалната образност. Уморени от реалистичната фигуративност и елементарната тематичност, налагани от официалната културна политика, най-добрите творци и особено младите търсят по-съвременен език, който включва стилови черти на абстракционизма, сюрреализма, неоекспресионизма, хиперреализма, конструктивизма, абстрактния експресионизъм и дори на концептуализма. Именно във Варна се появяват първите у нас, официално представени в изложби художествени инсталации (1984, 1985) и пърформанси (1985,1986). Васил Василев дори е участник в групата от десетина художници (чието ядро са творци като Ванко Урумов, Милко Божков, Георги Лечев, Петьо Маринов), които през 1985 г. правят в Археологическия музей на Варна мащабен и документиран на кинолента живописно - музикален пърформанс с участието на Ялдъз Ибрахимова и джазфомацията „Бели, зелени, червени”.

Жена, стигнала до три небесни извора с лодка- 70/70,м.б.pl, 2022

A Woman who Reached Three Heavenly Springs by Boat-70/70 сm, oil on canvas, 2022

Но той не става пърформър или концептуалист. И досега е привързан към живописта, макар че е правил и графика, както и скулптурни творби, в които комбинира различни материи – дърво, камък, метал.

В основата е склонността на темперамента му към живописния език, към този начин на изразяване, който приема цвета като изначално и единствено средство за изграждане на формата и пространството. Василев има рядко срещано усещане за цвят, за сложни и изтънчени хармонии. Чистата живопис с безкрайните й хроматични възможности, сетивно въздействие и свободна артистична игра пренасят художническото му преживяване в най-висока степен в „зоната на чувствеността”. Защото той притежава силно чувствена природа.

Той естествено избира експресионистичния тип на живописване, който му дава най-пълна възможност да въплъти в образи и цвят своята непосредственост и интуитивност, мощния емоционален импулс, свободния и широк жест.

Ранните му картини са хладни и аскетични като колорит и носят белезите на едно по-първично артистично отношение. Дълго време той е пристрастен към тежки зелени гами, които озвучава с яркорозовите тела на голи жени. Еротизмът е чест гост на въображението му и досега, но е примесен с някаква добронамерена игра и особена ирония.

В последните двадесетина години живописта на Васил Василев придоби нова сила. Колористичната му дарба засия в много по- богати хармонии от сиви, сини, синьозелени и жълти, които са отново сложни и наситени, но са по-звучни и озарени от светлина. В тази чиста и спонтанна живопис изплуват образите на загадъчни ангели, жени и лица, просветват едва различими очи или пламъци на свещи и всичко сякаш участва в някаква мистериозна игра или ритуал. Със своята много сетивна природност и с някакво свръхинтуитивно чувство Васил Василев успява с необикновена лекота да смеси земното и небесното и да ги превърне накрая в одухотворена и покоряваща живописна материя. Това е неговата чудесна артистична алхимия, от която се появяват все по-изразителни и прекрасни творби.

Сега художникът е на 60 години и е сред най-добрите съвременни живописци у нас. Има своите успешни изложби във Варна, София, Хайделберг, Москва и Холандия, своите участия в графични биеналета във Варна, Любляна, Битоля, Маастрихт, своите колекционери в немалко страни по света, своите награди.

Хубавото е, че Васил Василев продължава с някаква младежка жизненост да се радва на света въпреки всичко тревожно, което става в него, и да въплътява тази радост и виталност в своето изкуство.

Румен Серафимов

Зима край морето- 90/100 см, м.б. на платно, 2017

Winter by the Sea- 90/100 сm, oil on canvas, 2017

Васил Василев е роден през 1957 г. в село Змейно. Завършва специалност "Живопис" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" през 1982. Работи главно живопис, но също така графика и скулптура. От 2001 е Член е на Международния фонд на московските художници. Самостоятелните му изяви датират от 1984 с изложби в България, Хайделберг, Москва, Холандия. Има многобройни участия в колективни изложби в Европа, Канада, Маастрихт, Любляна и Битоля. Над десет са участията му в Международното биенале на графиката във Варна. Негови творбите са притежание на Националната художествена галерия – София, Градската галерия – Варна, Градската галерия – Бургас, Пушкинския музей в Москва, както и на частни частни колекции в България, Русия, САЩ, Испания, Норвегия, Италия, Холандия, Швейцария, Франция. Негова картина е в колекцията на Вим Вендерс. Живее и работи във Варна.

Вихра Пешева

Уважаеми дами и господа, скъпи гости, приятели и почитатели на творчеството на Васил Василев!

Светът, който ни заобикаля е реален, вещественият свят около нас съществува, но лишен от енергията на нашето духовно любопитство, той е неуловима, все още латентна форма на съществуване, полусън на предметния свят, бездиханната дрямка на природата. За да се пробуди този унесен в себе си свят, той трябва да бъде назован и така единствено творчеството, талантът на твореца, неговото въображение и интуицията му разбуждат Битието и го превръщат в смисъл, а по-сетне в памет и в История. Светът на Васил Василев е въображаем, надвеществен, и изтръгнат от унеса на ежедневието, той е навсякъде около нас, но сякаш ние можем да го видим единствено и само в неговите прекрасни картини. Призвание и вътрешен копнеж на всеки истински творец е да създаде свой познаваем, но неповторимо личен свят. Колкото по-значим е този творец, толкова неговият свят е по-величествен и самобитен, по-неизчерпаем и недостижимо единствен. Така всеки истински художник е неоспорим еретик, който доизмисля и досътворява видимия, Божествения свят, а също доизмисля и досътворява човека. Безкрайността на човека.

Не мога да скрия своето предпочитание и преклонение към творчеството на Васил Василев, което е пределно съвременно, но в същото време не преминава границата и не ни пренася в неразбираемото. Неговите картини предлагат непознати, съвсем нови пластични решения, те са едновременно пределно отърсени от бъбривостта на разказа и в същото време всяка от тях е изпълнена с неповторимост. Казвам това, защото модерното, особено абстрактното изкуство като изключим създаденото от художници като Кандински и Малеевич, обикновено е повторяемо и не решава някакъв проблем на смисъла и на формата, а е по-скоро „празно“ или причудливо. Неоспоримото постижение на Васил Василев се състои в това, че той не само разгадава, но и разширява света, заобикалящото ни безкрайно битие, превръща се в Съзидател, в Демиург. В някакъв смисъл той допълва действителността със собствените си представи, размисли и преживявания, породени от нея и наистина разширява съществуващото, като го натоварва със смисли, като определя за съдбовни не толкова самите факти и събития, а техните сенки и значения. Допълва действителността като донякъде я скрива. Васил Василев не рисува това, което се вижда, а се опитва да надникне зад него, ще употребя по-точната дума – отвъд него. Картините му приличат на словесни метафори, те съдържат в себе си конкретния разказ, но най-вече неговата драма, конфликтите му, загатнатите в него прозрения.

Пристигане на Атон II - 50/60 см, м.б. на платно, 2021

С какво светът в картините на Васил Василев е наистина уникален и неповторим? Според мен с умението на художника да превръща всяко свое видение в смисъл, в памет, като едновременно с това ерозира и разпада същата тази памет. Така конкретният спомен за нещо преживяно се превръща в метафора за целия ни живот. Образите ги има и ги няма, те се губят в омарата, в тънката тъга на припомнянето, но и в тъгата на забравата. От представените тук картини ще спомена „Плувци и горяща лодка“, „Пристигане на Атон“, „Нажежените обувки на свети Георги“, „Буря край морето“, „Мъж носи знаме на две жени“, а също и прекрасните малки пейзажи от Атон. Ако се вгледате внимателно в тези „оскъдни пейзажи“ ще почувствате, че те са безкрайни. Същото усещане остават и другите негови картини, мярват се фигури, а тях ги обгръща едновременно обживяно и напуснато пространство и странна тишина. И още, перспективата в картините на Васил Василев не е пространствена, по някакъв невъзможен начин тя се получава между привидно загатнатите фигури и драматизма на изживяването и произтича от самите образи, пространствената дълбочина идва от сблъсъка на множеството внушения, смисли и философски прозрения в неговия необикновен свят. Така разказът в неговите изображения добива вътрешно напрежение, психологическа усложоненост и многоизмерност

Трябва да спомена и това, че Васил Василев продължава успешно своята християнска тема, продължава да улавя подсъзнателните ни представи за един духовен свят, да рисува виденията за светци и ангели в оня преминал, но сякаш останал у нас вековен живот. Накрая ще си позволя да добавя, че Васил Василев е подчинил впечатляващия си талант на умението да бъде себе си, да бъде различен, следователно да бъде пределно свободен. Точно по тази прекрасна причина неговите картини се превръщат в част от нашето лично различие, от моята, от вашата, от нашата свобода. Тази наша възмечтана свобода, която ще остане завинаги в неговите картини.