На времето един близък, заставайки понякога пред картина от нечия изложба, с цялото си недоумение, почитание, смирение и мъничко сарказъм,  питаше по –скоро себе си: „ Това  живопис ли е?  Къде е тук описанието на живота?“ И си тръгваше при албумите с репродукции на неговите художници. Идеите на  ранния ХХ-ти век, че творбата трябва да бъде съзерцавана и възприемана от зрителя, а не разказвана от художника му беше чужда. Възвишеното, така както беше разбирано от концептуалистите от началото на миналия век, със стремежите им да изобразяват неща, които не могат да бъдат нарисувани (философски възгледи, емоции, подсъзнателни мисли, идеи и др.), също му звучеше твърде изкуствено и отдалечено от реалния живот.

За други  посетители в галерията, има ли и намек за фигуративност в  изкуство, то на него не заслужава да му бъде отделяно внимание. Разбира се, всеки преценява истинското през сърцето и собствените си естетически разбирания и това не омаловажава едно или друго произведение на изкуството. Факта на съществуването му е оправдан, ако то е създадено с мисъл, интелект, хуманизъм и смелост... Много смелост.