На пръв поглед бихме могли да дадем право на историците на изкуството, които отнасят Вато към галантната живопис на Рококо, определят го като романтичен и повърхностно приятен. Поглеждайки малко по-внимателно, ще забележим доста детайли, които оспорват това впечатление. Не се очертава фабула и няма нищо илюстративно при Вато. Чoвек се чуди, тези персони връщат ли се от Китера или тепърва заминават за там? Дали са постигнали целта си в ухажването или тепърва полагат усилия за това? Двойките не се гледат в очите, погледите им се разминават. Буржоа ли са тези мъже и жени, преоблечени като аристократи или обикновени хора, облечени като бюргери? Дали са актьори от Комедия дел арте, които репетират една сцена или почиват след представление, или просто има антракт...?  

Знаем, че много от приятелите на Вато са били актьори, които са го посещавали в неговото ателие  за да разговарят и да се забавляват. Той ги е обличал с костюми от неговата сбирка и непрекъснато ги е рисувал, създавайки по този начин колекция от рисунки, които днес спадат към най- доброто, което рисуваческото изкуство е сътворило. С тези фигури, разпредени на малки или по-големи групи, обърнати с лице или гръб към публиката, декоративно аранжирани на земята, преплетени една в друга като пъзел, той населява своите пейзажи. Някои от тях той явно много е харесвал, появяват се често в различни варианти.

И когато мисля за последните месеци във Виена, за разходките с нашето куче Лили в Градския парк, пълен с малки групички седящи на пейките или лежащи, често си спомнях за този художник, живял преди много години и имал толкова кратък живот.

Алисия САНЧА