Антон АНТОНОВ / Anton ANTONOV- Среща по време на разходка /28.03.- 21.04.2023/
ТЪРСЕНЕ

 

Антон АНТОН

Среща по време на разходка

28.03- 21.04. 2023 
         

Бях на петнадесет години, когато започнах да чиракувам в ателието на художника  Антон Антонов. В университета изоставих неговата своенравна сприхавост. Привлече ме простотата на така добре подредената система на изграждане на образи.

Срещахме се с него често, разминавахме се и се отдалечавахме един от друг. Един ден той просто ме хвана за ръка и ме отведе. Не се противих, не бе принуда. По скоро беше предопределено. От този момент аз съм неизменно в неговото ателие, подреждам боите, приготвям фирнизи и поемам ароматите на терпентина, маслата на боите, праха по картините.

Понякога присядах пред статива и си позволявах да положа няколко мазки по наченатото платно. Разбира се, той разпознаваше тези намеси, но не чух ни най-малък упрек. С времето напредвах. Зад стъклата на прозорците, отвън и вътре в ателието, слънцето изгряваше и залязваше, зимата сменяше летата, тях есента. Постепенно се обвързах с тишината. Неговото присъствие ставаше все по-рядко. Това ми убягваше, защото го чувствах винаги близо до мен. Приведен над статива от сутрин до вечер, изживявах всяка картина като частица живот. Започнах да полагам неговия подпис. Препокрих се с неговата личност. Или той се прикри в моята. Няма значение - в ъгъла на картините има един подпис. На върха на четката, когато посегна към платното, проблясва сълза. Странна сълза. Попива жадно в масления слой на картината и я прави някак бляскава. Неизплакана сълза. Но за да се отрони, трябва се смеем заедно, аз и той.

Ако сега погледнете през прозоречните рамки на това наше ателие бихте могли да ни разпознаете. Помнете обаче, че не трябва да говорите на глас. Единствено в тишината е възможна нашата среща.

                                              Антон Антонов, февруари, 2023