"Съдбата бе крайно жестока към него.

Но и той не бе по-милостив към себе си.

На младини е имал и щастливи мигове, но после животът му се изпълни със страдания и кошмари.

Знаеше само едно средство, за да ги надмогне- като рисува непрекъснато, без да спира, тъй както диша."

Филип Панайотов

Тази пролет се срещнах с Емилия Панайотова, съпруга на  Ангел Панайотов , самата тя известен художник и керамик.  Искаше да ме запознае с творчеството на съпруга си, починал през 2008 г.

Бързото прелистване на каталога, който ми подаде Емилия беше достатъчно за да знам, че изложбата на Ангел Панайотов ще е следващата, за която ще работя. Бях до извора и ми подаряваха възможността да черпя до насита. Държах в ръцете си книгата с репродукции и  те излъчваха усещане за истинско, мощно изкуство. В подобни моменти винаги съм се чудила с какво се занимават младите изкуствоведи и не биха ли могли в свободното си време да изследват и систематизират творчеството на неизвестни или малко известни, но достойни и истински оригинални автори, да сътрудничат с галериите в популяризирането им?

Няколко часа по-късно четях текста към каталога, написан от брата на Ангел, проф. Филип Панайотов. Полека събирах частици от живота на художника. Жестокостта на времето и преживяното от семейството му, силата и привързаността между тези личности, ме караха да мисля и за един друг отдаден и обичащ брат- Тео...

Ангел Панайотов е роден на 20 ноември 1927 г. в с. Златарица в семейството на българин от Дебърско, Македония. Бъдещият художник учи последователно в Търновската мъжка гимназия и в гр. Елена; записва се в Свищовската търговска гимназия, но мечтата му е да завърши Софийската художествена академия. След като не го приемат, постъпва в Техникума по керамика и стъкло, след което работи като декоратор в заводите  „Китка“ и „Изида“.

През 1958 г. се явява на конкурс, спечелва стипендия и заминава да учи "Керамика" в Берлинската художествена академия. Посещава и курсовете на големия Вернер Клемке, а по-късно преподава на децата му живопис. Още като студент прави самостоятелни изложби в Берлин, Потсдам и Рощок. През 1962 г., в Берлин, на поредната си изложба, изнася беседа на тема "Как да слушаме живописта и да гледаме музиката". Артистичният свят го аплодира. Това вероятно е бил един от звездните мигове в живота му. 

По време на престоя си в ГДР, Ангел Панайотов се изправя пред трагичен сблъсък със "системата"- Щази. Опитват се да го вербуват и използват като доносник в артистичните среди на Западна Германия. След неговия отказва е подложен на психологически натиск и преживява огромен душевен срив.
Завръща се в България през 1966 г. Първите месеци и години минават по лекари и болници. А после постепенно се завръща към мечтата си- живописта. Непрекъснатото рисуване е единственото спасение от преживените в миналото кошмари и единствената му със света. За 42 години ежедневна работа, прави една самостоятелна изложба в сладкарница "Лучано" на „Раковски“, но не успява за реализира мечтата си за изложба на Централна гара. Отпечатват негови рисунки в излизалите на времето вестници и списания "Народна младеж", "Пулс", "АБВ", Младеж", а през 1968 участва в Обща изложба на български художници в Париж. Приживе дарява десетки свои произведения на Националната галерия и Софийска градска галерия...

 Умира на 27 ноември 2008 г., изтощен от тегобите на тежката си участ. В същата година, като малка реабилитация, излагат негов „Автопортрет с шапка“ на голямата изложба Автопортрети в Софийска градска галерия. Какво закъсняло признание! 

Подборът на произведения, който направих за тази изложба е с акцент върху автопортрета и портрета. Има и пейзажи, натюрморти, сюжетни композиции.  Мисля, че колкото и да е бил наранен от човеците, художникът е запазил в себе си до последно любовта и любопитството си към тях. Струва ми се, че повечето му автопортрети са функция на хората около него в даден момент. Много силен период в творчеството му в България са 70-те години и именно от тогава са повечето изложени произведения в тази изложба.

За творческите му години в Германия може само да гадаем по силата на малкото съхранено от работите му след завръщането в България; бил е безпощаден към себе си и е унищожавал това, което не го е удовлетворявало, а и много е подарявал. Вероятно, под псевдонима Анжело, с който е бил известен в Европа, картините му обитават десетки частни колекции и сега.

Дали някога  ще попаднем на картини от този период?

Надявам се, заради бъдещето!

Вихра Пешева