Astry - Gallery

„Вкрая на деня“ - маслени бои, платно,110/120 см

Във втората самостоятелна изложба в АСТРИ Гергана Минкова показва произведенията си от последната година. За нея тя е плодоносна; освен настоящaта изложба с 17–те произведения в нея, тя спечели конкурса на СБХ за резиденция в Сите ентернасионал дез ар в Париж /Cite international des arts/, участва във вдъхновяващи пленери. Това са все извори, напояващи духа на художника, и бъдещето изглежда интересно. Въпреки че Гергана няма нужда от физически премествания в пространството за да захранва духа си – съзнанието и чувствителността ѝ са вкоренени дълбоко в лични стойности, в „Земята и тихото присъствие“ на предците, а те са неизчепаеми.

Това, което писахме – аз и тя - за изложбата от 2023, запазва смисъла си и днес. С малки редакции си позволявам да припомня тези думи като релевантни за настоящата изложба „Земята и тихото присъствие“:

Вярно е, че картините обръщат хода на времето. Сменят реалността. Отнемат мнимата модерност, достигайки корените. Събират малките неща за цялото, същественото и значимото.

Гергана Минкова така рисува - пестеливо и точно толкова, колкото е необходимо, за да предизвика не само себе си, но и личните ни мисли, чувствата, преживявания. Докато се усетим в безвремие и на собствена почва.

Освен че рисува, Гергана също шие върху своите платна. Съшива ефирни парчета лен и груби късове коноп, обработва ги, събира. Обшива пространства, огражда, завзема, култивира, защитава. Противоположностите заживяват всимбиоза и асоциациите и метафорите са достоверни.

И за това вълнува – засяга лично, дълбоко, съкровено. Пейзажите ѝ разтърсват, прераждат и после приютяват в тишина.

„Връщам се към местата - писа Гергана през 2023 за „Ниви, обработени от небесата“ - нивите, полята, там, където съм израснала.

Като дете по цяло лято скитахме с приятелите от улицата - "тайфата". Татко водеше мен и сестрите ми да берем билки, гъби. Докато косеше нивата, го наблюдавахме и нетърпеливо чакахме края, за да отидем да играем и дълбоко в нас отнасяхме видяното.

Споделям спомените за тези лични места, защото ми носят топлина и чувства, без които не мога. Връзката със земята е толкова важна за мен! Припомня ми коя съм, помага ми да се съхраня и да се свържа със спомените за хората, които са ме обичали, закриляли и насочвали. Често ходя по тези места, за да си помълча, да ги погледна отново като дете - нивите, обработени от небесата.“

Гергана Минкова е от поколението художници, които влязоха в българското изкуство силно, с характер, още в самото начало на века. Тогава съвсем млади, много талантливи и с шанса да са били ученици на знакови творци, те имаха избора и свободата да излагат произведенията си пред публика, да осъществяват пълния смисъл на творческия процес. Съществуваше вече немалък брой частни галерии с независима културна политика, които осъществяваха така важния за изкуството и самите нас диалог.

Гергана Минкова е родена през 1981 в Пазарджик, където завършва СПТУ по облекло и текстил. През 1999 е студентка в Частната академия „Жул Паскин“, а от 2000 г. е вече в Националната художествена академия, Изящния факултет, където през 2007 прави магистратура, специалност „Живопис“. Първата ѝ самостоятелна изложба е още в студентските ѝ години, през 2004, в Историческия музей на Панагюрище, а настоящата ѝ изложба е 13-тата поред в нейното творчество. Първата Голяма награда за живопис е от Фондация „Райна Кабаиванска“ още през 2002 г., която е последвана от още десетина престижни награди и номинации в национални конкурси за живопис. Участвала е и в много общи и тематични изложби, пленери и симпозиуми в България, Франция, Македония и Италия.

„Завръщане у дома“ - маслени бои, платно, 80/90 см

Homecoming - oil on canvas, 90/80 cm