Ателието и прозорецът на спомените 
The Studio and the Window of Memories

керамика и живопис ceramics and painting

21.06 - 15.07. 2023

 

Фрактали*

Бях виждала тази жена много преди да ни запознаят. Изящната ѝ, забързана фигурка, благородното лице и разкошната, развята от вятъра, бяла, още тогава коса, облечена като от „Басейнът“ на Жак Дере, се открояваха в потока на „Стамболийски“ и „Опълченска“.  

Долу–горе в този период съм виждала и него- с тъмни очила, шапка, сако, вид чуждоземен за 80-те, сам на пейка в Градската градина или на кръстовището на „Гурко“ и „Раковска“. Там често съм срещала и Иван Ненов. Няма начин те да не са се познавали или поне взаимно забелязвали по общите си траектории. Единственият път, когато го видях в компания, от смущение не огледах обкръжението му-  ще ми се да вярвам, че и Иван Ненов е бил с тях! Бяха артистична група с такета, бради, лули и пушеха в „Лучано“ на „Раковска“. Стените на сладкарницата  бяха покрити с картини, масите заети с хора и пасти, а артистичната компания наблюдаваше реакцията на влизащите. Нямам спомени от изложеното по стените- чувствах погледите, очакването на художниците, усещах ентусиазма им и това не ми помагаше да гледам. Епизодът от историята, случил се вероятно век  преди този, но на Монмартър, в който Лотрек, Ван Гог, Сьора и останалите излагат в бистрото, сред невиждащите и сърбащи супа работници, се материализира на „Раковска“.

Разбрах кой е той чак през 2019. Тя ми донесе неговия каталог и по-късно направихме заедно третата му посмъртна изложба, след тези от 2012 в галерия“Алма Матер“ на СУ “Св. Климент Охридски“ и   „Ведарт“. Тогава издателство „Захари Стоянов“ отпечатва много ценен каталог  с автор и съставител неговият брат, проф. Филип Панайотов, сам той легенда в журналистиката. В тази история той е Братът, както Тео...

Емилия Панайотова и Ангел Панайотов са родени на 20 ноември, но в различни години. Тя 1932, той 1927. Изкуството и любовта ги свързват завинаги. Иначе, всичко останало ги  разделя.

Емилия е художник- керамик, работи  в областта на силикатния дизайн и приложните изкуства последователно в керамичните предприятия „Китка“, „Изида“, „Диамант“ до 1991. Оставя значими следи в естетиката на поколенията в България след 60-те години със съвременните си, на световно ниво дизайнерски разработки на порцелан за бита. Нейните съдове са част от знаците, които четяхме като начало на новото бъдеще...  Прави изложби и участва в конкурси в Гданск, Валенсия, Фаенца, Любляна, Варшава, Бърно, Ерфурт, Прага, Москва. Има няколко самостоятелни изложби от 1979 до 1993, златни медали от Пловдивските панаири 1982, 1984, 1986, 1989, награди „Златни ръце“ 1985, 1987, орден „Кирил и Методий“, II-ра степен от 1982.

В това време Ангел вече е приключил с Германия. Завършил е Академията на Берлин през 1966, бил е известен  художник там, дори отвъд Стената. За миг е бил във върховете..., но не му е било писано, не му било позволено да остане...

За случилото се в Берлин, за драмата в живота на Ангел Панайотов, а от там и на цялото семейство, четем в текста** на брат му, проф. Филип Панайотов, към „Художникът Ангел Панайотов“. Той го прибира в България, и оттам насетне Ангел ще живее в Ателието. То, както и ежедневното рисуване ще бъдат спасението, смисълът на живота му.

От следващите 42 години работа на художника до 2008, когато напуска този свят, не е останало много. Раздавал е, подарявал, лично е унищожавал много. Има негови картини и рисунки във фондовете на Националната художествена галерия и Софийска градска галерия, в немалко частни колекции в България и Германия.

Тази изложба, в която Емилия и Ангел са за първи път заедно, дъщеря им Веска Ангелова нарече „Ателието и прозорецът на спомените“. Нейните спомени, техните общи, нашите.

Много спомени, преминаващи в памет, а паметта- в лична история. Голямото повтаря малкото...