![]() |
|
|
|
![]() ![]() |
||||||
|
Angel VASSEV I Ангел ВАСЕВ АТЕЛИЕ . ДОМ . STUDIO . HOME - Картини от ателието,след него и до днес 1978/2005/2026 ЖИВОПИС I PAINTING 4-21.III.2026
|
ТЪРСЕНЕ |
|||||||||
|
Ангел В А С Е В I Angel VASSEV
АТЕЛИЕ . ДОМ . STUDIO . HOME
За творящите хора няма почивен и работен ден и годините са без значение. За Ангел Васев, роден през 1939 г. в с. Величково, Пазарджишко, това е точно така. През 1978 г. той завършва НХА, специалност „Живопис“ в класа на проф. Добри Добрев. Този академичен випуск сякаш е белязан от съдбата от него да поемат пътя си все значими и ярки художници: Ангел Васев, Андрей Даниел, Антоний Григоров, Валентин Колев, Васил Милчев, Каталина Милева, Матти Кариула, Милко Божков, Мими Добрева, Никола Стефанов, Николай Иванов, Николай Каранфилов, Стефан Стоянов, Стефан Янев, Стефанка Стойчева, Стефка Аройо...
Attempt at a self-portrait, 2021, oil on canvas, 45/40 cm
Ангел Васев се отправя към НХА не вследствие на модерен младежки ентусиазъм или ексцентрично вдъхновение. Изборът е направен още в детството. Не се променя и в зрялата му възраст, но семейните отговорности изискват друго. След шест поредни години на кандидатстване в Академията, той най-сетне може да се отдаде на призванието си с пълната подкрепа на своята съпруга и семейството. Оттогава насетне и до днес той е художник на свободна практика, следващ неотлъчно естетиката и личните си критерии. Знаем, че в повечето случаи това не е даром, а с цената на много житейски стръмнини, които е преодолявал тихо и решително, каквато всъщност е и живописта му.
Защото неговите картини са картини на тихото, но категорично присъствие. Те са или безлюдни ширини, или населени с човеци, често тълпи от човеци, съществуващи в своята самота и устойчивост, като връзка между земята и небето, между материалното и духовното. Неговите хора стоят изправени, боси, отпуснали ръце, които нищо не крият, нищо не искат, които всичко са дали. В картините му няма разкази, но те раждат спомени, представи, документират случулото се. Търсим в паметта си, мислено разравяме повърхността на наслоените платна за следите на миналото, надявайки се по този начин да проумеем собствения си живот.
The End of Summer, 2006, oil on canvas, 70/70 cm Творчеството на Васев може да бъде отнесено към късния модернизъм, близо до източноевропейската екзистенциална нагласа за 70-те и 80-те години на миналия век. Там образите не носят послания, нито позиция, а тишина. Далечният дъх на Джакомети не е във формите, а по-скоро в самотността на фигурите, дори и когато са сред тълпа. Художникът отдавна не изследва каквито и да е художнически, нито нравствени проблеми – в зрелостта си той изрича ненатрапливо придобитата истина, отваряйки път за личното ни познание. И за това изкуството му не е останало в миналия век като екзотичен колекционерски образец на историческата реалност отпреди 50-60 години. Може би днес още по-вълнуващо и необходимо, живо, дишащо, ухаещо на младост и потвърждаващо живота. Творил в различни, противоположни социални и политически условия, творческият му път е без завои и отклонения – точно, като неговите човеци – изправени, неискащи, даващи.
Concentration Camp, 1984, oil on canvas, 50/57 cm Тази изложба показва картини от два човешки, а за художника и творчески периода - от работата му в неговото ателие почти 30 години и от 2005 г. до ден днешен, когато рисува в дома си, близо до семейството. Историците на изкуството ще установят разликите в двата периода. За нас, като гледащи и чувстващи, те логично преливат един в друг, разкривайки отдадеността на художника и доказвайки, че творчеството за него е непрестанен, неограничаван от материалното духовен процес. Ретроспективният ѝ характер дойде съвсем естествено, за да покаже устойчивостта и категоричността в критериите на Ангел Васев през целия му път. Това е начинът, по който можем още по-дълбоко да разберем, да бъдем докоснати от това тихо, но мощно творчество, и вземем за себе си това, от което се нуждаем или можем.
Ангел Васев излага за първи път самостоятелно в изложба през 1984 г. в София. Следват участия в Международно биенале, Барселона 1986 г., Първа награда в конкурса „Правата на човека“ на ООН през 1998 г., много участия в „Биенале на малките форми“, Плевен и наградни дипломи, както и в десетки други значими национални форуми за живопис и рисунка. През 2025 г. прави значима самостоятелна изложба в галерия „Алма матер“ на СУ.
| ||||||||||