Живописта е глад и изкуството е средство, което храни душевната пустота. А пейзажа е универсалната храна за духа.

Усещали ли сте онази болезнена тръпка, когато видите красива гледка от природата?

Ако сте я усещали, то тогава имаме общо. Болката в мен е от подсъзнателния спомен за онова състояние на човека,

когато той е бил хармонична част от природата, от безвъзвратната загуба на тази връзка.

Единствено той, сред хилядите животински видове, живеещи в пълна симбиоза, унищожава собствената си планета.

Любовта към природата е омраза към човека.

И все пак,... „на Земята винаги ще се намери едно зелено кътче”,

а то за мен е в моите картини. 

Рисувайки природата казвам повече.

В някои от платната отделих място и на човека- самотен,

откъснат от природата и от себе си.

Диоген продължава да търси Човека, Самотникът споделя самотата с луната, мъж и жена не могат да преминат границата на двата свята, в които съществуват.

А навсякъде е тишината, утоляваща болезнено изгладнелия дух...

                                                                           Тони Тодоров

                                                                            март, 2009

Тук може да разгледате всички произведения от изложбата >>>