Истинският талант е вечно неспокоен,

вечно търсещ и не застива в едни и същи теми и образи.

В поредицата Мартин разкрива една зряла и драматична страна

на своята многопластова творческа личност.

Вниманието му не е насочено към безгрижността и невинността в живота,

които могат да се открият в морския бряг,

в романтичността на училищната атмосфера,

а върху всекидневните паметници на човешкия труд,

върху всекидневната борба за хляба.

Вместо буквалното внушение чрез изобразяването на хората,

животните и машините по време на работа,

художникът предпочита да концентрира

и предаде невероятното усилие на труда чрез

многобройните и навсякъде присъстващи бали сено.

Отвън те са статични,

но вътре сламките са завъртени в един непрестанен вихър.

Безпорядъкът и сякаш неспрялото им  движение са свидетелство

за суровата и неспирна борба на човека със земята.

Неговата пот от това усилие като че ли ги е напоила

и им е придала оттенъците на кафявото и οхрата.

Тази нова тематична поредица на Мартин доказва

за кой ли път изкусното му умение да пресъздаде

дори и най-малката подробност и детайл,

неповторимия му усет да  създава една реалистична и

същевременно романтична атмосфера,

неугасващото му желание да се пошегува малко с нещо неочаквано,

така че да отслаби концентрираното другаде напрежение.

Заедно с това разкрива една нова и може би скрита досега

драматична гънка в душевността  на художника,

показва един ангажиран творец,

който разсъждава върху и се опитва да даде своята трактовка

на един от вечните сюжети в изкуството:

измерениятa, красотата,

резултата и смисъла на човешкия труд и борба за оцеляване.

           Евелина Минева, преводач византинист

След няколко години сътрудничество в общи изложби

и подканяния от страна на Вихра,

дойде моментът за самостоятелно представяне в България.

Понеже Атина, където живея и работя от 25 години, е наблизо,

реших да попренеса на части картините, които Вихра беше харесала.

Това стана на няколко пъти тая хубава есен

по редовната автобусна линия Атина – София.

Не беше лесно, но накрая резултатът бе фантастичен. 

Вдъхновена от ситуацията, в която се озова авторът,

разопаковайки творенията си,

Вихра направи снимката, определила и темата на цялата изложба:

„Път към София”.

                                                         Мартин Кръстев, художник