ИЗЛОЖБИ / EXHIBITIONSЗА НАС / ABOUT USМИНАЛИ ИЗЛОЖБИ / HISTORYАВТОРИ / ARTISTSПУБЛИКАЦИИ / МЕДИИКОНТАКТИ / CONTACTS
"Иконостас"- Мария Райчева- живопис от 19 април до 8 май 2008. Вернисаж: 19 април , събота, от 11 до 19 часа.
ТЪРСЕНЕ
Иконостасът – като естетическо предизвикателство и материална проекция на човешката вяра, отражение на божествената светлина у всекиго.
Бях дълбоко впечатлена, споделя Мария Райчева, от изключителното излъчване на иконостаса, което кара човек да притихне в смирение пред божественото присъствие, от невероятното майсторство на изработка и топлата светлина на дърворезбата, от одухотвореността на иконите.
Изложбата визира осем български църкви, датиращи от XVII- XІX век- в Преображенски, Рилски, Роженски и Бачковски манастири и църквите от Банско, Самоков, Арбанаси и Добърско.
Икона – (от грц.) образ
Иконостас – (от грц.) място, където стоят иконите
Историческа справка:
До средата на XI в. иконостасът в християнските храмове е нисък парапет от камък или мрамор, отделящ олтара (най-святото място в църквата) от наоса (мястото за вярващите).
След Голямата Схизма от 1054 г. християнската църква се разделя на католическа и източноправославна. Във втората този парапет започва да расте на височина и от края на ХII в. се превръща в иконостас, а до XVIII в. закрива вече целия олтар.
Според християнската догматика иконостасът символизира невидимата преграда между небесното царство (олтара) и земното (наоса). Разположението на иконите и декоративните елементи е подчинено на определена схема. Иконостасите са изработвани от орех или липа, често дърворезбованите части са позлатени.
Цветовете също са носител на определена символика – златното е символ на божествената светлина, червеното – на земното начало и човешката природа на Христос, синьото – на божествената му природа, на небесното начало и трансцендентността.
© 2006 Галерия АСТРИ - Всички права запазени
