Уважаеми гости на галерия АСТРИ, информирам Ви, че настоящият сайт е в реконструкция. Информацията за събитията е лаконична, но в скоро време ще имате възможност да проследите новото и допълнено издание на www.astrygallery.com . Оставам на Ваше разположение!

Dear guests of ASTRY Gallery, I would like to inform you that this site is under reconstruction. Event information is laconic, but you will soon be able to track the new and updated edition. I remain at your disposal!

Vihra Pesheva, galleryist

Живка МАРИНОВА и Мария РАЙЧЕВА

СОФИЙСКИ УЛИЦИ

живопис

13 март – 14 април 2018

Живка Маринова-"Граф Игнатиев",50/40 см,м.б.на платно

Сгради (блестящи или порутени), дворове (подредени или съсипани), улици, преминали през очите и сърцата на Живка и Мария...

Сюжетите за тази съвместна изложба са навсякъде око  ло нас, вдъхновяващи, често - угнетяващи. Но ако опитате мислено да излезете от ролята на жител на София и я погледнете с очите на пътешественика, осъществил мечтана дестинация, ще усетите просветление и лекота. Впрочем, това е усещането в мен, когато разглеждам платната на Мария и Живка за настоящия софийски цикъл платна; креативността им предизвиква собствената ми естетика. Което,  в крайна сметка, се доближава до определението за изкуство.

И ако приемем, че изкуството е отражението на живота, би трябвало да изпитаме огромно удовлетворение от времето и начина  си на живот, да бъдем изпълнени с оптимизъм и вяра . Защото създаваното от българските художници, без съмнение,  е значимо и стойностно.

По-долу Ви предлагам част от разсъжденията на критика Марияна Аврамова за изкуството на Живка Маринова и Мария Райчева:

„Това са автори от едно поколение, от  една школа, възпитани и развили се във времевия и интелектуално – естетически  стил на един кръг при едни от най-силните педагози.  Школа активно определяща художествения живот в Българи, школа с добра подготовка и имидж. За някои критици това ще е придвижване по линията  на отъпкана пътека. С пълното съзнание, че човек е едно цяло, с това което е било преди, и с мисълта,  че понякога е трудно да запазиш собствения си облик пред авторитети, виждаме, че   авторките са се откъснали от тях. Те носят от уроците на своите преподаватели и се развиват в своя посока, говорят на разбираем естетически език, с разпознаваеми естетически категории. Всяка има своите самостойни акценти, усет, находка, динамика и темп на развитие.  Всяка от тях открива по нещо ново. В този смисъл са разнообразни и търсещи. Всяко едно определение за някоя тях би могло да важи със същата сила и за всяка друга.  

Тяхното изкушение е пейзажът, един сравнително свободен жанр, който  създава условия за импровизация и експеримент.   С него емоционалните регистри, които авторът може да сподели с платното са неизчерпаеми,  използването на художествения език и изразните средства също. Пейзажът създава огромни възможности за познание, но и за себепознание и себеизява.

 Да, творбите им  имат пейзажна основа, но това е само повод. Ясно е, че тук не става дума само за пейзаж, той е само предизвикателството, което кара или служи за изразяване на чисто емоционални състояния. Посланието се постига индиректно, опосредствано. Жанрът е само физическа среда, пространство за протичащите  инсайт процеси, отражение на авторовите желания.”