ОТВЪН И ВЪТРЕ

Ние сме едно цяло с вселената, както отвън, така и отвътре, но дали каквото е отвън такова е и вътре?

Дали като променяме и подреждаме външното ще подредим всичко вътре в нас?

Защо имаме желание да отворим затвореното и да разберем дали светлината вътре ще освети всичко навън? Какво ни кара да повдигнем капака на затворения съд?

Изкушението да надникнем през открехнатата врата… Любопитството да повдигнем завесите на приказно прозорче и да погледнем вътре…

Дали външният свят на човек е изявление на неговия вътрешен свят и онова, което сме отвътре се проектира извън нас?

Творчеството е най-вътрешният акт на човешкото самоосъзнаване, то е опит да изнесем вътрешното навън. Можем да използваме външното като стимул или начален тласък, но истинското винаги идва отвътре. Светлината, с която е изпълнен човек не идва отвън, а от вътрешните сфери на душата.

Всъщност… няма отвън и вътре – всичко е едно цяло.

                                                      Румяна Дочева