Нина РУСЕВА

ж и в о п и с

12-25 април, 2016

ОТКРИВАНЕ: 12 април, вторник, 18.00-20.00

Нина Русева притежава чисто абстрактно  чувство за пейзаж   с мистериална знаковост.  Тя е условна   в смелите обобщения на формата, мащабните цветни петна,  схематичната образност, изчистеността от подробности,  стилизацията и деформацията на обектите, с присъствието на  линията  като елемент на плана.  Подвластна  е на силния цветови акцент и цветния контраст  от ярки основни цветове,  които най-вероятно имат  силно символично значение.  Най - точното определение за нея би било интуитивна и цялостна и  звучи модерно и съвременно.

Цветът при нея е основното изразно средство, което носи знаковостта. Той често е  предупредителен, сигнален, символ на нещо първично дори на моменти условно. Мощното цветно петно  създава директно послание. Можем дори да говорим за експанзия на петното като при известните образци на абстрактния експресионизъм.  Петната се разпростират и завладяват  територия,  скриват и покриват планове и  фигуративност.  Силно емоционално настъпват и последователно завземат нови пространства като всяко може да бъде тълкувано по своему. Противоборството им  достига до рязка градация и експанзивен, агресивен и говорещ изблик. Тази емоционална изповед е първична и страстна.  Неправилната форма на петната, разтичането на субстанциите още повече засилват  това усещане. 

Това ми дава право да я нарека автор на горещите амплитуди и  цветния контраст. Драматично звучене издават силния контраст светло –тъмно, топло - студено и композицията на петната.   

Необработеното пространство има набелязани планове, които  се противопоставят на основата на противоположни, ярки, биещи се базови  цветове и обратно цветовете се противопоставят един на друг, като създават идея за планове. Тази взаимна връзка до голяма степен придава интензивност на усещането и обратно, отново  засилва цветовия акцент. Простичка комбинация, но мощна. Най-високите регистри се чуват най-ясно. Нина е намерила най-подходящия начин за изразяване на това. Получава диаметрално противоположни състояния - полюси с предпочитани цветови комбинации в червено и синьо, жълто и синьо, червено –черно и бяло,  бяло и червено, черно – синьо и бяло. 

Нерядко вътрешното движение на петната има заряд, защото пространство е без дълбочина. Или се появява разделяща комбинация с черна линия и ивица, която допълнително усилва противотежестта на колоритните петна.

Естествено тя не остава в руслото, в рамката на един живописен стил.  Превъплъщава се в характерни стилови конфигурации. Затова я виждаме в различни творчески образи. Понякога има стремеж към по-фигуративни творби с пестеливи  детайли, в които има закътани пейзажни обекти с приятни стилизации и деформации.  Веднъж е изкушена от цвета и двуизмерното, друг път от абстрактното с елементи на фигуративност.  След това разгъва фронтална композиция и подрежда сгради срещу нас, а в следващия момент маркира обекти в дълбочина. Независимо обаче за кой от тези случаи става въпрос и за коя от  всичките и разновидности петното и цветът  остават по-малко или повече постоянен елемент и акцент.