ОВАЛИ

Овалите нямат ръбове. Поне на пръв поглед.

Таралеж, свит на топка, се превръща в овал.

Твърди се , че всяко сферично тяло образува около себе си защитна среда.

Ако открехнем езиковата драперия, свързана с овалите, ще се натъкнем на словосъчетания, в които са фокусирани утилитарни явления: сфера на влияние, кръг от интереси, кълбо от нерви, обръчи от фирми… В тази изложба се откриват проекции на други, различни по съдържание овални форми…

Сфери на неуловимо, но подозирано присъствие.

Кълбета от приказни нишки, които водят началото си от края на детството и свършват в ново начало.

Кръгове от споделени ценности и несподелени чувства.

Обръчи от простосмъртно доверие, които се събуждат в ореоли на светци.

Окръжности от невидими обкръжения на бинарни опозиции: свое – чуждо, близо – далеч, познато – непознато, вътре - вън…

Оттам и орисията да стоим на ръба на овалната планета и винаги да се стремим напред и нагоре, някъде отвъд. Въпреки недостатъците на своята природа, да превръщаме ограниченията във възможности.

Тази експозиция е опит да се проникне под повърхността на завоалираното, битово ежедневие, като парадоксално се тръгва от овалната форма. С комплекс от своеобразни стилизации, които задават въпроси, когато дават отговори. Затова и по-задълбоченото вглеждане в структурите на тези овали е като надникване в микрокосмоса на непозната органична материя. С помощта на експерименталната поетичност тя е одухотворена и естетизирана.

Разсъблечена в няколко картини…

С овали…

Свесто