ИМИГРАНТИ

11- 28 април 2014

скулптурна инсталация на

Саркис НЕРСЕСЯН

Гледайки предварителния снимков материал от  процеса на подготовка за изложбата, възприех идеята на Саркис като една голяма обща идея за любовта, човечността, съзнанието и грижата към земята, от която идваме, на която живеем и която е последното ни убежище. Като идея за любовта и грижата между човеците.

Усетих и страха от крехкото равновесие, в което пребиваваме на тази земя; потресаващия спомен за безчовечието на отминалия век оживя в забързан каданс.

Възприех работите му като едно голямо напомняне и предупреждение от възможното повторение на историята.Като воля, това да не се случи никога повече!

Прочитайки обаче името на изложбата- ИМИГРАНТИ- асоциациите ми директно прескочиха в настоящето на България и бежанския проблем.

Попитах Саркис за връзката с актуалните събития?

По-долу помествам пълният текст на писмото на Саркис Нерсесян в отговор на моя въпрос:

„Здравей, Вихра!

Това, което започнах да работя за предстоящата изложба, като тема е провокирано от репортаж по една френска телевизия. Репортажът беше свързан с несгодите и противоречивото положение, в което попадат имигрантите. Ситуация, в която не е ясно според закона на страха, дали са бежанци, нуждаещи се от помощ или "престъпни" елементи, злоупотребили с хуманността на определено общество. Кадрите, които показаха с майки, малки деца и мъже, затворени зад решетки ме провокираха да нахвърлям няколко бързи скици. Бях силно впечатлен от безпомощността на тези човешки същества. За съжаление много скоро се оказа, че при нас ситуацията е същата. Отговорът ми на твоя въпрос е категорично НЕ; няма общо със сирийските имигранти в България. Това е абсолютно не умишлено съвпадение. Получава се така, защото темата засяга общочовешки, морални и етични проблеми, засягащи правото на всеки човек да живее свободно в рамките на общата хармония.

Спрях се върху разработката на темата "Имигранти" , защото , когато разсъждавах върху различните варианти за представяне и си нахвърлях някои скици, интуицията ме отведе към тази тема, появила се в главата ми преди две години. Така че в заключение мога да кажа, че работата върху конкретния проблем е доверие към моята интуиция и в никакъв случай не е увлечение по модния гребен на медийните потоци.”  

Саркис Нерсесян е роден 1973 в Пловдив. Завършва скулптура във Великотърновския университет. Негови творби са изложени в публичните пространства в Пловдив, Пазарджик, Хисар, Царево, Брацигово. Част са от сбирките на Съюза на българските художници, Пловдивския панаир и частни колекции в България, Гърция и Македония. Саркис е член на Съюза на българските художници и член на A.I.E.S.M. От 1997 година до сега има десетки участия в международни и местни симпозиуми по скулптура, тематични изложби в страната, както и четири самостоятелни изложби. Съорганизатор е на кураторския проект "Чистота". През 2003 г. показва свои творби на самостоятелна изложба в резиденцията на бившия американски посланик Джеймс Пардю.