Защо котки?

     На този въпрос може да отговори само авторът.

    Моята скромна роля е просто да документирам, да свидетелствам. И ето – първият образ на котка, излязъл от четката на Захари, беше едно изумрудено /а дали не пембяно?/ чудо на черен фон. Видях я някъде през 90-те в Самоковската галерия „Масларски”, но и до днес е пред очите ми.

    Толкова неща е създал през годините Захари Каменов – на различни теми и в различни техники. Но някакво мистично влечение го връща все към котката. И тази изложба, която ни е събрала днес в галерия „Астри”, той е посветил изцяло на Нейно Величество Котката.

        Дали ще го разберем по-добре ако се обърнем към хилядолетното присъствие на котката в изкуството – от египетското въплъщение на богинята Бастет до Бродуейския мюзикъл „Котките”? Котката. Все до човека, но никога гарантирано предана, своенравна и всевиждаща, съвсем близка и абсолютно загадъчна и далечна. Някакво непостижимо същество, в което сякаш живеят нашите собствени тайни, неизречените ни помисли, изплъзващи се прозрения, всъщност нашето Аз в една друга инкарнация.

     Ако останем сами и по-дълго пред котките на Захари няма как да не се окажем под въздействие на тяхната аура.

      В керамичната пластика той е заковал характерната телесна форма – като в древните идоли, и в силуета е постигнал върховно напрежение, пронизано от духовен нерв. После е почувствал  необходимост да конфронтира този образ с човешкия, с женската глава и така да ни насочи към дълбините на един мистичен диалог. Или е решил да изправи пред котката стела с тайнопис. Не случайно държи и на повтарящия се мотив с египетското синьо. Защото може би съкровеният смисъл на тази експозиция е в тайната, която витае около нас, която е в нашия свят, иначе привидно тъй реален.

         На стените Захари е окачил три живописни платна и в тях, в друга материя, темата получава нови вариации. От черните демони със святкащи очи до наглед игриво летящата котка на безметежно небесен фон – все едно отново създания особени, непредвидими, и толкова подобни на нас, човеците.

26.03.2013                                                                                Ружа Маринска