Долче вита по болярски

Романтични, поетични, идилични... Нейните- любовни. Неговите- фантастични. Нейните- натежали с недоизречени думи. Неговите- погълнати от тишината на  всемира. Нейните- изпълнени с  вещи, без които не може. Неговите- с града, без който не може. И много любов, любов, и игра на седмото небе...

И всичко това в свежите и чисти тонове като от палитра на дете.

Това са картините на Наташа и Николай.

Тя и той.

Споделили са живота си в старопрестолния град, творческите си търсения и онзи блян за щастие, красота, за сладък живот на игра, с който преливат картините на двамата художници. Близки и все пак много различни в своята си философия, двамата аристократично споделят мечтите си. Струва ми се, няма как да не се захласне човек пред платната им и да поиска да разбере историите на техните Тя и Той; ето щедро отрупаната с лакомства трапеза стои недокосната, Той и  предлага пръстен, но отговорът е неизвестен; в „Закуска на тревата” и днешната Тя нехае за избора на Той. В неговия град е вечен празник; някой разговаря с птица, други шеметно летят във влакчето на мечтите, майките купуват следолед на децата, а от небето пада звезден прах...сънища, мечти и благодат.

Платната на Наташа >>>

Платната на Николай >>>

"Съдбата"-  Наташа Атанасова; маслени бои, платно, 50/45, 2011

"Вечерта на панаира"- Николай Тихолов, маслени бои, платно, 2011