Чуждото лице

Човекът е процес. Той непрестанно се променя не само заради възрастта. Променливи са неговите чувства и желания. Той има най-малко две лица, едното от които гледа към миналото, а другото – към бъдещето. Духовността му е обемна, многостранна, обагряща се в различни сияния, калейдоскопична.

Всичко това поставя под съмнение възможността да се нарисува най-достоверния портрет.

Портретуването на чуждото лице за мен представлява търсене на невидимата спойка, която обединява това раздвижено многообразие в единствена, незаменима човешка личност.

Налага се да надникна отвъд чертите на лицето, каквито са те в конкретния отрязък време, да се запозная с “вътрешния” невидим човек и да го помоля да излезе и да се представи.

Понякога съпротивата е дълга, но това винаги се случва, навярно защото Скритото неизменно желае да излезе на дневна светлина, да придобие форма и да стане видимо. Тогава вътрешният човек някак се намества в чертите на лицето и то се превръща в сакрален съд - обиталище на Духа.

За мен портретуването е пътешествие едновременно в две посоки - към чуждото лице и към мен самата. Когато се забравя напълно, за да се потопя изцяло в личността на другия, тогава сякаш се намирам най-близо до  себе си.

В онзи забележителен миг, в който се изпълвам с увереността, че Другият се е превърнал в мой Ближен, настъпва краят на пътуването.

Юлия Станкова

януари, 2011

Видеорепортаж от изложбата на Стефан Джамбазов, ИА БГНЕС >>> 

Тук може да разгледате произведенията от цикъла "Моите чужди лица" >>> 

Портрет на Б.М. -