![]() |
![]() |
![]() |
![]() ![]() |
![]() |
![]() ![]() |
![]() |
![]() ![]() |
![]() |
![]() ![]() |
![]() |
||||||||||||||
![]() |
Захари Каменов- "Цялото село"- инсталация/теракота- до 15 ноември, 2010
|
![]() |
ТЪРСЕНЕ |
![]() |
||||||||||||||||||||
![]() |
Мъдрост и доброта, възторгът и любовта, тропот на копитата в прахта. Безумието и суетата. Животните и хората. Цялото село Захари Каменов
„Цялото село” на Захари Каменов Наистина се радвам, че за пореден трети път в рамките на една година имам мисията да изрека похвални слова за Захари Каменов – художник, когото високо ценя и от чиято творческа виталност съм в неизменен възторг. Захари е избрал галерия „Астри” не случайно. Тук той беше показал своите японски маски, а след това разви пак тук каракачанската си сюита. Галерия „Астри” е малка, с камерно пространство, но тя доказа, че е необходим и важен пункт в културната топография на столицата. И все пак на мен ми е мъчно, че тя не е по-просторна – за да има възможност да се разгърне в мащаба на своите виждания за изкуството. Но още повече ми е мъчно, че не галерията, а нашата родна страна е малка и че нашият глас не достига, слабо достига до големия свят. А отдавна съм убедена, че българските образи заслужават друга съдба. Убедена съм, че нашите художници са създавали и създават произведения автентични, своеобразни и заредени с първична жизненост. Този въпрос ме тревожи от години. И днес композицията на Захари Каменов ме връща отново към него. Защото това, което виждаме, е достойно да прозвучи в общото културно пространство и да се съизмери със себеподобни дела. Художникът е нарекъл своята инсталация /нека да приемем този термин от съвременната професионална лексика/ „Цялото село”. Какво ти село! Та това е образ на цялото човечество – образ синтетичен, макар събран от фрагменти, но фрагменти значещи, с обемен смисъл. Образ мощен в своята простота. Отпред е мъдрецът. Той води множеството през пустини и бродове, неотстъпно, по някакви нему само ведоми пътища. А то го следва – с всичките си суети, страхове, изкушения и страсти. И това е вечният му вървеж по тази земя. Захари изразява това без всякаква патетика. Той открива тези образи интуитивно. Имаш чувството, че сам им се учудва. Усещаш как излизат изпод палците му. Не зная къде е по-голямата му сполука – в оригиналното хрумване да преобрази обикновената тухла в биче или как изважда на показ онова, що е скрито в главите ни. А може би все пак най-силен е старецът скитник – постигнат като психическа фактура и експресивна пластика. Много неща могат да се разчетат в образите на Захари. Но аз искам да обърна вниманието ви на материала. Живописец и график, през последните години художникът все повече се пристрастява към глината. А глината е нещо особено. Тя съпътства човека от хилядолетия. Мека и поддаваща се на всеки импулс на ръката, като премине през огъня тя става по-твърда и устойчива от камък. Материал, кодиращ в самата си тъкан напрежението от това противоречие. Материал, който привлича все повече художници с магията, идеща от корените, с игровото пространство на безкрайна импровизация, най-сетне парадоксално с мисловната си наситеност, която избива сякаш независимо от контрола на разума. А когато до глината се докосне майстор с опита в различни техники и технологии и с мащаб на дарбата като Захари Каменов резултатът е гарантиран. Това лято той осъществи една своя мечта – изгради си пещ по всички правила на вековната традиция и през нея мина част от събраното тук човечество. За огъня загатва фотофризът, който художникът програмно е включил в инсталацията. Какво да пожелаем на Захари? Ами и той да върви по своя път! Ружа Маринска
Захари Каменов реди инсталацията "Цялото село" .
|
![]() |
|
![]() |
||||||||||||||||||||
![]() |
|
![]() |
|
![]() |
||||||||||||||||||||
![]() |
||||||||||||||||||||||||
![]() |
© 2006 Галерия АСТРИ - Всички права запазени |
powered by x-non
![]() |
![]() |