Нели Агушева-Пенчева е родена през 1981 г. в Ловеч, където завършва Гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф I“. Учи две години в ЧХА „Жул Паскин“ при проф. Васил Вълев и Румен Лаптев, а след това продължава и придобива магистърска степен през 2008 г., специалност „Живопис“ в Националната художествена академия в класа на Десислава Минчева и Ивайло Мирчев. Член на СБХ. Има десетки участия в национални и регионални форуми за живопис. Два пъти е носител на награда за едногодишна стипендия от конкурс за рисунка, организиран от д-р Анатоли Кънев и д-р А. Желязков (2006 и 2007 г.), Награда стипендия от Национален конкурс за рисунка на тема „Кажи на някой!“ – 2006 г., 1998 г. – участие в международен симпозиум в град Ерфурт, Германия. През 2009 г. прави първата си самостоятелна изложба „Път“ в галерия „Николай Шмиргела“, гр. София. През 2025 г. взима наградата на СБХ за живопис от Първо национално биенале „Натюрморт“, гр. Поморие. В галерия АСТРИ излага от 20 години в годишната изложба за живопис ФОРМАТ 30/30.

Кореспонденцията ни в процеса на подготовката на изложбата от 2026, публикувам с, разбира се, съгласието на автора:

„Здравей! Пращам малко текст.

Избрах името на изложбата да е „Покой“, защото то описва най-добре осъзнатото състояние, към което се стремя в ежедневието си. За мен това е отсъствието на безпокойство, грижи, съмнение. Състояние на спокойствие и мир, в което без страх и очаквания мога да се насладя на радостта от живота.

Рисуването за мен е процес, който се случва постоянно в главата, а не само когато застана пред бялото платно. Откривам вълнуващи за мен неща в на пръв поглед обикновеното – малко прозорче, стара дървена врата... Изследвам с интерес как един и същ цвят се променя в зависимост от това до какъв или върху какъв е положен и става съвсем различен, как посоката на нанасяне на боята пречупва светлината по различен начин. Стремя се към изчистеност и простота на формите, цветовете, възприятието. Не искам да разказвам история, а да предавам усещане.

...Искам да уловя онези мигове, в които човек несъзнателно изпитва чувство на покой, на чиста радост от живота, на хармония със себе си и със заобикалящия го свят, че всичко е част от цялото и се движи по вселенските закони в правилната посока. За мен детските рисунки съдържат тази връзка с вселената, носят непосредственост, смелост, съвършенство, а рисуването е това, което ми носи усещане за покой.

Имам и една история с котка, ама не знам дали не стана дълго вече. Ще ти я споделя все пак, защото има връзка с темата:

Преди години от терасата си на втория етаж видях една случка, която се запечата в съзнанието ми. Една котка лежеше в тревата и се припичаше на пролетното слънце, а съвсем близо до нея се разхождаше голямо куче. Тя обаче по никакъв начин не показа страх. Не знам дали разчиташе на бързината, с която би могла да достигне до най-близкото дърво, или на това, че ако запази самообладание и не помръдне, кучето може изобщо да не я забележи между тревите. И тя продължи да се припича, а кучето продължи да се разхожда.
Това е засега.

Поздрави!

Нели, 23 ануари 2026

...

Здравей!

Пращам още малко текст, обясняващ присъствието на толкова животни в картините ми.

Вътрешното ми желание и убеденост, че трябва да помагам, да приоритизирам живия живот пред изкуството. Така, когато трябваше да се дипломирам като магистър, аз гледах бебе синигерче, докато се научи да лети. После доста години се занимавах с отглеждането на деца - не че и сега не го правя, но все пак сега те са по-самостоятелни...

Аз съм благодарна за срещите и възможността да се докосна до тези същества и мисля, че те са помогнали повече на мен, отколкото аз на тях, да започна да виждам смисъла, светлината и любовта в живота. И понеже оценявам, че на мен ми е дадено толкова много, се опитвам и аз да дам нещо на света, стараейки се да правя това, което мога, по най-добрия начин, на който съм способна, надявам се, носейки смисъл, светлина и любов.“

Нели Агушева-Пенчева, 2026