Гергана МИНКОВА G. MINKOVA b.1981
ТЪРСЕНЕ

 

Тексът е писан по повод изложбата на Гергана МИНКОВА "Ниви, обработени от небесата" в галерия АСТРИ в периода 24.10 – 17.11. 2023

 

„Стоя пред картината. Залата е пълна. Сам съм.

Погледът ми се движи по повърхността на платното, прониква го от край до край, следва някаква зададена посока, спира и пак започва да дълбае. Не разбирам, но чувствам нещо познато, спомням си нещо. Пристъпвам напред, вторачвам се; ръката ми крадливо посяга, почти невидимо докосва повърхността. Стряскам се и се отдръпвам назад. Станало е тихо и студено. Дочувам отдалече смеха на дете. Нещо метално пада, търкаля се по спечена земя; женски глас вика някого, кучешки лай; някой  плаче. Мирише на догарящa тревa и мъгла.

Сам съм и ровя в прахоляка.“ / Я. П.

 

Вярно е, че картините обръщат хода на времето. Сменят реалността. Отнемат мнимата модерност, стигайки до корените. Събират малките неща за цялото.

Гергана Минкова рисува така. Пестеливо - точно толкова, колкото е необходимо, за да изрече необходимото. И да предизвика личния ни разговор, мислите, чувствата, отвеждащи към собствените ни корени и ниви.

Гергана също шие. Шие върху своите платната. Съшива ефирни парчета лен до груби късове коноп, обработва ги, събира. Обшива пространства, огражда, завзема, култивира, защитава. Асоциациите и метафорите са верни.

И за това вълнува - засяга ни лично, дълбоко и съкровено. Пейзажите ѝ разтърсват, прераждат и после приютяват в тишина.

За своята нова изложба „Ниви,обработени от небесата“, Гергана пише: 

Връщам се към местата - нивите, полята, там, където съм израснала.

Като дете по цяло лято скитахме с приятелите от улицата - "тайфата". Татко водеше мен и сестрите ми да берем билки, гъби. Докато косеше нивата, го наблюдавахме и нетърпеливо чакахме края, за да отидем да играем и дълбоко в нас отнасяхме видяното.

Споделям спомените за тези лични места, защото ми носят топлина и чувства, без които не мога. Връзката със земята е толкова важна за мен! Припомня ми коя съм, помага ми да се съхраня и да се свържа със спомените за хората, които са ме обичали, закриляли и насочвали. Често ходя по тези места, за да си помълча, да ги погледна отново като дете - нивите, обработени от небесата.

Гергана Минкова е от поколението художници, които влязоха в българското изкуство силно, с характер, още в самото начало на този век. Тогава съвсем млади, много талантливи и с шанса да бъдат ученици на знакови творци, те имаха и избора, свободата да излагат произведенията си пред публика. Съществуваха вече не малък брой частни галерии, с независима културна политика, които показваха тяхното изкуство.

В „Ниви, обработени от небесата“ художничката показва последните си произведения, правени в периода 2022-2023, значителна част от които са големи формати: 130/150, 120/120, 120/130, но също така и десетина камерни произведения .

Гергана Минкова е родена през 1981 в Пазарджик, където завършва СПТУ по облекло и текстил. През  1999 е студентка в Частната академия „Жул Паскин“, а от 2000 г. е вече в Националната художествена академия, Изящния факултет, където през 2007 прави магистратура, специалност „Живопис“. Първата ѝ самостоятелна изложба е още в студентските ѝ години, през 2004, в Историческия музей на Панагюрище, а настоящата ѝ изложба е 11-тата поред в нейното творчество. Първата Голяма награда за живопис е от Фондация „Райна Кабаиванска“ още през 2002 г., която е последвана от още десетина престижни награди и номинации в Национални конкурси за живопис. Участвала е и в много общи и тематични изложби, пленери и симпозиуми в България, Франция, Македония и Италия.

                                                                                                        Вихра Пешева

 

   
  
   
 

 

 

 

© 2006 Галерия АСТРИ - Всички права запазени
powered by x-non