Алисия САНЧА Alicia SANCHA b.1950
ТЪРСЕНЕ

 

Следващият текст е на Алисия САНЧА, писан за изложбата ѝ Нишката на Ариадна 

или Опит за намиране на решение - 21.10. – 12.11. 2021            


 

 

 

Малките сценографски макети на баща ми и капиталистите под леглото

Моите художествени идеи могат лесно да се проследят до детството ми - най- често те са свързани с опита да разсея чувството на страх. През последните месеци, с повтарящия се “lock - down”, един спомен периодически се появяваше:

-Капиталистите са навсякъде и те дебнат! -  казваха на нас, първолачетата в училището в София.

Под леглото на моите родители беше най- доброто скривалище. Мислех, че те се крият там! Когато се обръщам назад се чудя: как родители ни вечерно време излизаха и ни оставяха сами? Сигурно  предполагаха, че ме оставят под надзор на моя десет години по- голям брат, Алан, но щом като те напуснеха жилището, и той изчезваше.

Оставах сама с капиталистите под леглото на моите родители. Изгасях всички лампи, отварях входната врата и пипнешком се доближавах до работната маса на баща ми. По това време там обикновено стоеше сценографският модел, по който той работеше. Отгоре висеше  една лампа със зелен абажур, която запалвах. Един фантастичен свят блесваше пред мене. Върху модела и наоколо имаше сума сценични предмети: малки мебели като столчета и масички, може би шкафче, прозорци със залепени върху тях драпирани перденца, сводове на врати. Имаше части на сгради и загатнати пейзажи, и което мене най- много ме радваше, малки човечета, които баща ми беше направил със съответните костюми, за да не загуби от очи сценичните пропорции. Капиталистите се бяха стопили във тъмнината...

Аз  нареждах всичко както си исках, разпределях фигурките на сцената на групи или поотделно, с гръб или лице към публиката, която бях аз. Моите родители ми разказваха по-късно, че са ме намерили спяща под масата. А брат ми в неговото легло.

Когато много години по- късно открих картините на Антоан Вато, те ми се сториха странно познати. Неговите тайнствени, обрасли паркове и горички в тях, малки групи от хора, пищно костюмирани с шапки и наметала, ярки копринени рокли. Някои маскирани, стоящи или излегнали се на земята, свирещи на китара или флейта, чертаещи, разговарящи или слушащи...

На пръв поглед бихме могли да дадем право на историците на изкуството, които отнасят Вато към галантната живопис на Рококо, определят го като романтичен и повърхностно приятен. Поглеждайки малко по-внимателно, ще забележим доста детайли, които оспорват това впечатление. Не се очертава фабула и няма нищо илюстративно при Вато. Чoвек се чуди, тези персони връщат ли се от Китера или тепърва заминават за там? Дали са постигнали целта си в ухажването или тепърва полагат усилия за това? Двойките не се гледат в очите, погледите им се разминават. Буржоа ли са тези мъже и жени, преоблечени като аристократи или обикновени хора, облечени като бюргери? Дали са актьори от Комедия дел арте, които репетират една сцена или почиват след представление, или просто има антракт...?  

Знаем, че много от приятелите на Вато са били актьори, които са го посещавали в неговото ателие  за да разговарят и да се забавляват. Той ги е обличал с костюми от неговата сбирка и непрекъснато ги е рисувал, създавайки по този начин колекция от рисунки, които днес спадат към най- доброто, което рисуваческото изкуство е сътворило. С тези фигури, разпредени на малки или по-големи групи, обърнати с лице или гръб към публиката, декоративно аранжирани на земята, преплетени една в друга като пъзел, той населява своите пейзажи. Някои от тях той явно много е харесвал, появяват се често в различни варианти.

В началото на 18-ти век, когато твори Вато, френският крал Луи ХIV попада под влияние на своята вярваща метреса мадам дьо Ментенон. Кралският двор забранява всички театрални и музикални представления и всякакви забавления в Париж и околността. Театралните трупи, било то на Молиер или на Комедиа дел Арте, или музикантите, се оттеглят в околната провинция, в горите на Фонтенбло, където търсят възможност да играят за да преживяват. Начинът, по който Вато е композирал картините си- дадено пространство: парк, градина или гора и в него позиционирани фигури от сбирката рисунки на неговите приятели - този подход ме кара да си спомням вечерите пред малките сценографски модели на баща ми, които ми помагаха да пропъждам духовете на капиталистите.

И когато мисля за последните месеци във Виена, за разходките с нашето куче Лили в Градския парк, пълен с малки групички седящи на пейките или лежащи, често си спомнях за този художник, живял преди много години и имал толкова кратък живот.

Алисия САНЧА


Алисия Санча е родена 1950 година в София. Нейни родители са Анелия Людмилова Санча, дъщеря на Мара Карловска и Людмил

Стоянов, и Хосе Мария де Санча и Падрос. Следва живопис и театрална декорация в “Hochschule für Bildende Kunst”, Берлин. Освен че рисува, работи за театъра, илюстрира книги, работила е в психиатрична клиника. Има двама сина- Аарон Майер-Щауфер и Бенямин Нахтигал.Живее и работи във Виена и Ковачевица, родното село на българския ѝ дядо. Участва редовно в групови и самостоятелни изложби в Австрия и от няколко години в България:

2021 - “Нишката на Ариадна”, Галерия Астри, София;

2021 - “Хосе Санча, Алисия Санча, Бенямин Нахтигал”, Музей Галерия „Старото училище“, Ковачевица;

2020 –  илюстрира  “Момчета” на  Антон Чехов, издателство Лист, София; “Kiss me Good Night”, проект COVID-19,  Виена;

2019 - “De Málaga a Viena, Pasando por Sofia”, Национална галерия, София, заедно с дядо си  Франсиско Санча Ленго, баща си Хосе Санча и Падрос и Бенямин Нахтигал;

2019 - “В рокля от пера”, Галерия Христине Ернст, Виена;

2019 и 2020 участва в групова изложба ФОРМАТ 30/30 на Галерия Астри ;

2018 - ”Животни в леглото”, Галерия Дитер Тауш, Инсбрук ;

2017 - “Музика за птици”, Галерия Арте, София;

2016 - “Кучешка зона”, Галерия Дитер Тауш, Инсбрук;                                                                              

2013 - “El Capricho”, Галерия Дитер Тауш, Инсбрук;

2012 - “Градината на магьосника”, Галерия Христине Ернст, Виена;

2006 - “Обувките на бащата”, Галерия Дитер Тауш, Инсбрук ;

2004 - “Малка стая от хартия”, Галерия Христине Ернст, Виена;

2003 - “Малка стая от хартия”, Галерия Дитер Тауш, Инсбрук ;

2002 - “Лодки по реката оставят следи”, Галерия Дитер Тауш, Инсбрук ;

2001 - “Ретиро”, Галерия Дитер Тауш, Инсбрук .

 

 

   
  
   
 

 

 

 

© 2006 Галерия АСТРИ - Всички права запазени
powered by x-non